Списъкът на безработните в Кърджалийска област набъбва непрестанно. Само през декември м. г. в него са добавени още 726 имена.
Автор: Златина Стоянова
Нивото на безработицата тук надхвърля страшните 14 %.
Хората просто няма къде да се трудят. А тези, които все пак имат някаква заетост, в много случаи не получават възнаграждението си. След намесата на Инспекцията по труда например, през януари бяха изплатени скандално забавени заплати в размер на 210 375 лв.
Инспекторите са се натъкнали на 30 нарушения по заплащането на труда предимно във фирмите от текстилния, търговския и ресторантьорския браншове. То и друго в Кърджали няма, като изключим няколкото завода, които през последните 2 години направиха драстични съкращения и орязаха заплатите.
Обещаваните чужди инвестиции които трябваше да разкрият стотици нови работни места, не се състояха. С изключение на турската фабрика за каучукови изделия, където наемат предимно жени. Не достигат обаче начални учители, лекари, медицински сестри. Последното предложение, появило се в местната преса, е от болница в турския град Адана.
Тя се нуждае от 135 лекари и сестри, като единствените условия са най-малко две години стаж и минимално владеене на турски или английски език. Само за последните години десетки медицински специалисти напуснаха Кърджали и заминаха на работа в чужбина, част от тях в Турция.
В съседния град Одрин например, български лекари получават по 4 000 турски лири на месец. Заради по-високото заплащане само през януари четирима лекари от областта са заминали на работа в южната ни съседка. Необяснимо с кризата, но към Гърция, Италия и Испания продължават да се насочват стотици безработни от Кърджалийско. Сред тях броят на висшистите е доста голям.
С пари назаем от приятели и уговорката да се върнат при първа възможност, по пътя на гурбета поемат стотици жени. Мъжете са изгубили надежда – строителството у нас е замръзнало, фирми гърмят всеки ден и нямат друг изход, освен да се шляят на село в безделие, или да въртят волана на таксито в града. Другото е гурбет до дупка някъде в Германия, Холандия, Белгия.
Образованите българи пък нямат абсолютно никакъв шанс да се докопат до работа в Кърджали, макар и с конкурс – не покриват основния критерий за верноподаничество в ДПС, не знаят турски…
„Съкратиха ме от Енергото, макар да съм самотна майка на две деца, имам и кредит от банка за ремонта на апартамента.
Синът ми завършва хидроинженерство, но през цялото време работи като хамалин в София, за да се издържа. Дъщеря си не можах да пратя да учи, сервитьорка е по морето през лятото”, разказа 55-годишната Ирина. И тръгва за Италия да обгрижва болна старица.
В същото градче в южната част от години слугуват приятелките й – с дипломи за висше образование, но изхвърлени от работа. Те й осигурили богатата баба, платили й даже 80 евро за ферибота от гръцкото пристанище Игуменица до италианския бряг.
„Гурбетът е ад, но същинският ад е да си у дома без пукната пара. Върнах се, защото в Атина вече е невъзможно да съществуваш, но скоро ще замина с детето си за Холандия. В България няма какво да правя”. Това е планът на 46-годишната Тони от Кърджали.
Преди 7 години тя оставя бебето си на своята 73-годишна майка и с рев и сълзи се качва на влака за гръцката столица. После всяка година обещава да се върне завинаги – момиченцето й расте, а тя пропуска първата думичка, първото зъбче, прохождането и още много моменти.
Самотната майка Тони е с висше образование от Пловдивския университет, но прилично платена работа за нея в родния Кърджали не се намира. Затова хваща пътя към Гърция, където слугува на заможни баби, приковани в постелята от болести. Там срещу парите, които й плащат за обгрижването, прекарва аскетски дните си в чуждия град, но само така успява да изпрати пари на майка си.
„Заплатата в евро е като зараза – мозъкът щрака като сметачна машинка и всичко обръща в левове. И в един момент дори забравяш, че всъщност старата ти майчица, а не проклетата и капризна елинка, се нуждае от грижи и подкрепа, а не от парите ти.. Че детето познава само гласа ти и се дърпа, като протегнеш ръце да го прегърнеш…”.
През последните 2-3 години центърът на Атина е заприличал на бежански лагер – пакистанци, сенегалци, албанци щъкат денонощно по улиците. Оскотели от глад, те нападат посред бял ден минувачите, опират нож в гърба им и задигат чантите и портфейлите им. Самата Тони също става жертва на нападение по-миналата година, когато в тъмна доба крачи към новата си работа като чистачка в държавната телевизия.
След инцидента си дава дума, че ще зареже заплатата в евро и ще се върне. Когато преди месеци кризата в Гърция започва да изхвърля хиляди хора на улицата, тя обаче се вкопчва в работата си и се моли да оцелее, да не я съкратят.
„Беше лудница – стачки, протести, затворени улици, не можеш да се добереш до метрото, пръскаш пари за таксита, обикаляш целия град, докато стигнеш до работата и никога не знаеш какво може да ти се случи по път“ – разказва изстрадалата жена. Сутрин със свито сърце тя пристига в телевизията и гледа да не срещне началствата – слуховете за жестоки съкращения непрекъснато смразяват всички.
„Съдбата се намеси – не ме съкратиха, оформях си документите за окончателно завръщане за Нова година, но мама почина навръх Коледа. Знаех, че няма да ме бъде повече в Атина, виждах всеки ден тълпите от безработни гърци, мен ли щяха да държат на работа.
Сега съм тук, но живея върху куфарите, ще замина с дъщеря ми в Холандия още през лятото, тук няма живот”, с тъжна решителност казва Тони. Приятелка от София имала фирма в Амстердам и обещавала добри пари и жилище. Важен плюс се оказал фактът, че знае перфектно гръцки език, но не и българската диплома.
В Кърджалийска област има цели села, в които е невъзможно да срещнеш мъж в трудоспособна възраст. Липсата на поминък е разкъсала хиляди семейства. В Ардино – административен център на община, един квартал от години се нарича Холандския. Там няма къща без гурбетчия.
Доскоро имаше и автобусна линия Ардино-Хага. Кризата уби големите рейсове, частни превозвачи осигуряват транспорт до всички европейски точки с микробуси. Всяка седмица в тях пътуват десетки хора с надеждата да спечелят хляба на семействата си.
