Бедните в България не празнуват рождени дни

Не отидох на ТЕЛК, защото там имаше хора, много по-болни от мен. Спрях да работя, тъй като болката бе нетърпима, а и се боях от натоварване и повторна травма.
Пенсионирах се с 39 години трудов стаж. Някой реши, че след толкова работа ми се полагат 136 лв. На месец!

Не помня да съм хапвала месо или кашкавал от години. Не помня и какво е празник. Има още хиляди като мен, за които няма нито Нова година, нито дори рожден ден. На тези дати проверяваме какво е останало в шкафа от „помощите на ЕС“? И чакаме смъртта с тревога, но не защото сме се вкопчили в живота, а защото парите ни не стигат дори за погребение.

Няма милост за нас. Нито разбиране.

Но пак си мечтая. Как депутатите и държавните чиновници, за които премии от по 20 000 лева са жълти стотинки, преживяват с моята пенсия (за големите бонуси на чиновниците четете на стр. 14). Че живеят в селата под чашата на язовирите и всяка зима се кръстят, да не ги отнесе потопа.  А аз - да констатирам, че ще има наводнения, няма как, защото има снеготопене, пък с природата не мога да споря!

Или пък, че водя живот на „репресирана“ туркиня по време на „възродителния процес“. И да отскачам само по време на избори в България, хем да си прибера и десетократно по-голямата пенсия от българите в собствената им родина. И с почуда да оглеждам местните старци, че още дишат и не са положени дълбоко в земята.


В категории: Горещи новини , Трибуна