Щом режимът е безнравствен, народът трябва да се бори


08 Март 2012, Четвъртък


Преди години големият български поет Йосиф Петров с болка възкликна: „Българийо, със съдба злощастна!



От 13 века управия, в 12 от тях бял ден не видя“. Всеки може да прецени колко вярно е това. Деспотичните режими, управлявали Третата българска държава, са виновни, че в „другата България“  живеят повече българи, отколкото в страната.

Ще ми се да направя и един паралел. През 2009 г. по телевизията показаха достолепни дами в Сингапур как ипотекират бижутата си в банките, за да помогнат на правителството си за преодоляване на кризата. Почти по същото време тогавашният ни социален министър Емилия Масларова открадна 11 милиона лева от социалните фондове и „преджобила“ всички пенсионери в страната с по 5 лева!

Ние, ако не сме единствената страна в Европа, то поне сме една от малкото, която няма дефинирани национален идеал, национална кауза, национална стратегия. Най-бедните сме не само в ЕС, но и на целия Стар континент. По жизнен стандарт заемаме 59-о място в света. Наричат ни „европейската Сомалия“. Копаем по дъното на блатото, в което са ни натикали властващите гащници – алчни, бездарни и безидейни величия.

Преди време пък гръцкият вестник „Симера“ написа: „Българите са толкова бедни, че ходят болни на работа и по-скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка. Техните предприятия произвеждат инвалиди“.

В родния ми край – Северозападна България, разрухата е необратима. Краде се всичко, което може да се изяде, продаде или изгори. Унищожава се национален капитал за милиарди. Все по-застаряващото му население живее при непрекъснат, тотален и денонощен страх за имотите, здравето и живота си, като при всеки подозрителен шум очаква най-лошото. И затова старите хора гледат на смъртта като на избавление. По хайтовски. Големият писател си отиде от този свят „с кеф“.

Тоталният упадък на България прогони децата ни от страната, за да изкарват горчивия си насъщен по строителните скелета и фермите на Запад. И само наивниците очакват завръщането им в Родината. Но тя ден след ден все повече оголява, огладнява, обосява, опростява и все по-бързо се стопява.

Прогнозите на социолози и демографи са, че в близките десетилетия българите не само че ще станат малцинство в собствената си държава, а и ще изчезнат като етнос. Ние успяхме да се запазим като нация и при византийци, и при османлии, но ето, че сега ще ни затрият нашите управници заради алчността си, липсата на всякакъв патриотизъм и духовната им пустота.

Някога, когато обвинявали Стефан Стамболов, че предприема груби мерки и че е диктатор, той отвърнал: „Когато се строи един дом, един носи калта. Един се каля. Аз се калям, за да построя една съвременна България“. И го прави!

Мисля, че днес трябва да се преосмислят критериите за избор на ръководители на държавата и вместо „устати“ шмекери и доказали се лумпени, да бъдат избирани достойни хора. Нека заменим генетично имплантирания ни конформизъм с реализма и отговорността.

В тази богато надарена земя, този изключително търпелив и толерантен народ има всякакви условия да живее богато и щастливо. Изпихме горчилката на не един деспот. Стига вече! Нека най-сетне се вслушаме в думите на Монтескьо: „Щом режимът е безнравствен, народът е длъжен да се бори“!

Иван Стоянов, Разград


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки