Поводът да се обърна към вас е статията „Коя е първата дипломирана българска лекарка”, публикувана в бр.8
на в. „Десант” от 24 т.м.,в която пишете за моята баба – д-р Анастасия Ангелова Головина.
Искам да уточня, че Димитър Минков е неин вуйчо, а тя е родена в семейството на Ангел Николау, който й е баща.
В статията си пишете и за това, че дарява дома си на Дружеството за закрила на децата, но не споменавате за целта на това дарение – да се използва за организиране на детска здравно-съвещателна станция (т. е. детска консултация), защото като лекарка се е сблъсквала с невежеството на майките по отношение на правилното отглеждане на децата.
По спомените на родителите ми, тя е поставяла на първо място профилактиката с думите „Не трябва да се чака детето да се разболее, та да го лекуваме – трябва да го предпазим от болестта”. На това бе посветила живота си и снаха й – моята майка д-р Недялка Василева-Головина, която 22 години работи в консултацията като единствен общински лекар-педиатър.
А през 2009 г. сградата, изоставена от Община Варна, беше съборена. На нейно място се построи детска градина (ЦДГ „Теменужка”). Само една малка плоча на входа й съобщава, че на това място е бил домът, подарен от д-р Анастасия Головина.
Независимо от горните забележки, искам да ви благодаря от името на цялото ни семейство за това, че напомняте за името и дейността на д-р Анастасия Головина, които са неизвестни на читателите или отдавна са забравени.
