Борис Бухчев, преподавател с 40-годишен трудов стаж: Успехите на учителите са въпреки системата
18 Март 2012, Неделя
- Г-н Бухчев, как виждате българското образование днес?
- Много тревоги предизвиква у мен състоянието на българското училище днес. Няма обучение и възпитание. Учениците не могат да се подготвят нормално за класна работа или за кандидатстване във висше учебно заведение без частен учител.
- Какъв е проблемът според вас? - Българските ученици завършват училище без формирано у тях българско самосъзнание. Давам ви пример – датата 13 март, която беше преди няколко дни. Колко учители според вас са казали на своите възпитаници, че на тази дата през 1913 г. българските войски превземат считания за непревземаем Одрин, с което окончателно затвърждават победата на Балканския съюз срещу Османската империя в рамките на Балканската война?
Това е наистина проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. Младежите все повече почитат чуждите празници пред българските.
За съжаление примерите са много. Да вземем датата 14 февруари например. На тази дата е починал създателят на българската азбука Константин-Кирил Философ. Всички обаче празнуват Свети Валентин - Деня на влюбените. Много е тъжно и на 1 ноември, когато младото поколение празнува Вси светии или „Хелоуин“, както е другото име на празника. А това си е един много голям ден за България – Ден на народните будители.
- А как се промени отношението на обществото към училището с годините? - Това, което виждам, е едно неуважение. Учениците дори не казват училище, а пренебрежителното – даскало. Езикът им като цяло е изпълнен с чуждици. Не като отделни думи, а изобщо начинът им на изразяване. И това се пренася в училище, не само в часовете по български език, а по всички учебни предмети.
Най-голямата разлика между миналото и съвременното поколение е, че за сегашното понятията срам и грях не съществуват. А това е много лошо.
- Какво е мнението ви за проекта за закона за образование, който е широко дискутиран в последните седмици? - Във всичките си проекти управлението мисли за всичко друго, но не и за това как да възпита децата като българи. Затова и сме свидетели на толкова насилие. Виждаме какво става и в Студентски град. Не бива да забравяме, че там живеят бъдещи учители. Какво да очакваме от тях после?
Не можем да кажем, че в сферата на образованието няма и успехи, но те не се дължат на системата, а се случват въпреки нея.
