След президента на Германия Кристиан Вулф и унгарския държавен глава Пал Шмит, и сръбският президент Борис Тадич подаде оставка
Сръбският президент Борис Тадич обяви, че подава оставка. Той освобождава поста по свое желание 10 месеца преди края на мандата му. Президентът заяви, че ще представи официално оставката си на председателя на сръбския парламент.
Пред своите съпартийци Тадич обяснил стъпката с възможността "да се спестят държавни средства" с произвеждането на избори на всички нива в един ден. В Сърбия ще има парламентарни и местни избори на 6 май. Някои анализатори, обаче, смятат, че по този начин Тадич иска да помогне на своята Демократическа партия на парламентарния вот. Според проучванията на общественото мнение партията му не се нарежда на първо място в електоралните предпочитания.
Тадич, обаче, ще се опита да спечели още един мандат. "Ще се кандидатирам на тези избори с много оптимизъм заради положителните тенденции в нашата страна", заяви той пред журналисти. Според него изборите ще бъдат трудни, но те ще са и възможност за гражданите да определят по кой път искат да се движат. "Аз предлагам пътя на европейската интеграция и запазването на целостта на страната - каза още Тадич. - Няма да признаем Косово".
Президентски избори ще бъдат насрочени от председателката на парламента Славица Джукич-Деянович.
По закон президентът на Сърбия се избира за период от пет години. Това ще бъдат десетите по ред президентски избори в страната. Съгласно сръбското законодателство един човек не може да заема поста президент повече от два петгодишни мандата. Тадич бе държавен глава на Сърбия и Черна гора, която просъществува до 2006 г., и която на практика се явява друга държава.
Тадич е третият президент в Европа, сбогувал се с поста си през последните два месеца. Преди дни оставка подаде унгарският държавен глава Пал Шмит.
Шмит беше замесен в скандал с плагиатство, след като беше разкрито, че е преписал голяма част от докторската си дисертация от трудове на други автори и най-вече на българския спортен специалист и дипломат Николай Георгиев.
Шмит отрече обвиненията. Неговото обяснение е, че са се познавали с Георгиев и заедно са правили много от изследванията си.
Пред парламента, обаче, държавният глава заяви: „Съгласно конституцията на Унгария, която подписах, президентът изразява единството на нацията. Това постановление означава, че в тази ситуация, когато мой личен въпрос по-скоро разделя, отколкото обединява обичната ми страна, мой дълг е да прекратя службата си и да се откажа от президентския си мандат". Унгарският парламент прие оставката.
През февруари оставка подаде и президентът на Германия Кристиан Вулф. Германският президент е обвиняван, че се е възползвал от личното си приятелство с богат частен предприемач, за да получи много изгоден кредит от 500 000 евро за покупка на недвижим имот. Скандалното бе не толкова самият кредит, колкото обърканите и противоречиви изявления на Вулф, както и опитите му да прикрие истината.
Необичайни и удивителни в случая са липсата на политически инстинкт и безскрупулността на президента. Защото сега става известно, че Вулф очевидно се е опитал да предотврати публикуването на скандала с частния си заем, оказвайки натиск върху главния редактор на вестник „Билд” Кай Дикман. Именно този факт би могъл да се окаже "похлупака на тенджерата".
Президент, който се опитва да изнудва медиите, вреди на реномето на цялата политическа класа. Той обяви оставката си дни след навършването на една година от преизбирането му за държавен глава. Това бе първият случай в следвоенната история на Германия, в който президент подава оставка.
