Червен картон за „трудните“ деца

Автор: Моника Белова

В разгара на демократичните промени в нашата страна по някое време взеха да се появяват едни дечица, на които чиновниците от образователната сфера лепнаха етикета: деца със СОП! Не, не става въпрос за СОПоливи деца, както някой би си помислил.

Странната абревиатура, прикачена към тези подрастващи, ще рече, че те са със... „специални образователни потребности“. Т. е. имат някакви сензорни или физически увреждания, изостават в развитието си, срещат трудности в обучението си... С две думи нуждаят се от модната напоследък „интеграция“.

И разбира се, покрай тях се нарои нова категория специалисти (педагози, психолози и доктори), призвани да определят дали съответното българче има СОП. А грижата за тяхното интегриране в обществото и в масовите училища легна на плещите на най-новата педагогическа професия – ресурсния учител. Това за ресурсите навява мислите малко в по-промишлена насока, ама нейсе – щом така са решили да кръстят тези даскали, тъй да бъде.

Проблемът всъщност не опира до терминологията. От писмото на 35-годишната самотна майка Таня Христова от Бургас, изпратено до „Десант“, се оказва, че всъщност в цялата държава не може да се намери нито една институция, която да защити на практика правата на едно дете, което има някакъв здравословен проблем, но иска да бъде сред връстниците си.
Малкият Дани е със сериозна диагноза, но е лекуван успешно в чужбина.

На този етап  специалистите не откриват изоставане нито в психическото, нито във физическото му развитие. Тъй като Таня отглежда момченцето си сама, когато то навършва 2 години, майката решава да го запише в детска ясла. Така, мисли си тя, след като детето е преборило тежката болест, ще може спокойно да расте сред другите здрави по рождение свои връстници.

Най-неочаквано обаче, самотната майка се сблъсква с изненадващ проблем. След като разберат, че момченцето е имало в крехкото си минало здравословни страдания, детските заведения отказват да го приемат. Директори, инспектори, възпитателки и медицински сестри в един глас декламират:

„В нашата ясла няма свободни места“
или „Изтървали сте срока за подаване на документи“.
Проверка на „Десант“ установи, че в същите тези „препълнени“ детски заведения са регистрирани няколко случая на приети деца, след като Таня и детето й са изгонени оттам.

Решена да намери място под слънцето за детето си, майката подава жалби до всички институции, за които се сеща, че могат да й съдействат: Отдел „Закрила на детето“, дирекция „Социално подпомагане“, Комисията за защита от дискриминация, Община Бургас, Регионалната здравна инспекция...

Но навсякъде чиновниците намират „вратичка“ в закона, която им позволява да се измъкнат от задълженията си с оправданието, че срокът за подаване на документи е изтекъл. Нито един от тези бездушни бюрократи не взима под внимание обясненията, че докато този срок е минавал, детето е било на лечение в чужбина.

И вместо всичките тия жалби да помогнат на упоритата майка, те донасят само неприятности на семейството й. Най-напред, от инспектората по образованието предупреждават  директорките на ОДЗ-тата в целия Бургас да не се занимават с този случай.

От „Закрила на детето“ пък започват един безкраен телефонен тормоз, като в продължение на няколко месеца оттам звънят на Таня – ей така, просто да я питат: „Как е детето? Решихте ли проблема? А как?" и т. н. Иначе институцията излиза със становище, че майката си гледа отлично детето, че няма опасност за него и че има изградена силна родителска връзка между Таня и Дани. И това е всичко, което служителите й извършват по този случай. Без дори да напускат сградата, където са им бюрата и уютните офиси.

От общинската администрация в Бургас си измиват набързо ръцете като без много да му мислят насочват детето към специализирана институция. Скандално известната Веселина Таралова, директор на дирекция „Образование и демографски въпроси“, която е по-популярна с гербаджийската си рода (уредила й впрочем и въпросния общински пост), с отказа си да съдейства и с грубото си отношение напълно отчайва Таня. Тя също тръшва телефона на майката с бездушното: „Отидете в Дом „Майка и дете“.

Единствено заместник-кметът по образованието Йорданка Ананиева остава изумена от поведението на своите служителки и обещава някакво съдействие за решаване на проблема.

Но Дани така и не е приет в нито една от бургаските детски ясли.
От началото на април отново започна да тече поредният срок за подаване на документи за детските градини и Таня отново се страхува да не бъде засипана с обиди и нападки, а невръстният й син пак да остане „извън класацията“.

Още при предишните опити детето да постъпи в детско заведение, майката е посъветвана от инспектората по образованието да изчака Дани да навърши 3 години и да се яви пред комисия, която да реши дали той има нужда от ресурсен учител, или не. Това поне до известна степен ще гарантира неговото приемане вече в детска градина.

Но тъй като в момента текат обсъждания на значителните предстоящи промени около ресурсните учители, старши експертът по „Интегрирано обучение“ в бургаския инспекторат Галя Николова отказа да разговаря с наш репортер и да даде повече подробности какъв е редът да се осъществи това.

Сега набирането на документи за прием в детските градини на навършилите 3 години малчугани става по електронен път. Според правилника, на деца с трайни увреждания над 50 % ще се дават 5 точки, които ще им осигурят предимство при класирането. Повече точки от тях ще получат само сираците.

Но дали наистина на децата с един родител и на тези със специални потребности (същите онези със СОП) ще се признае това предимство или пак правилата ще бъдат заобиколени, скоро ще стане ясно. „Десант“ ще следи случая и приема в детските градини на Бургас с надеждата, че този път Дани ще получи шанс да расте и играе наравно с другите деца.




В категории: Образование , Горещи новини