Испания, а не Гърция, е истинският тест за Европейския съюз
Испанският премиер Мариано Рахой е нащрек
12 Април 2012, Четвъртък
Ако испанската икономика, която е четвърта по големина в ЕС, изпадне в несъстоятелност, тя ще повлече със себе си все още недоразвитите защитни механизми на съюза
Новият план на испанското правителство за строги икономии не спечели доверието на инвеститорите и това поражда заплаха не само за тази страна, но и за целия ЕС.
Необходимо е европейските правителства да променят курса преди да е станало прекалено късно.
Емисия на испански държавни облигации в сряда бе първата присъда срещу новия бюджет на страната. Търгът не мина добре. Търсенето бе слабо и облигациите поевтиняха.
Лихвите по испанския държавен дълг се повишиха и достигнаха на вторичния пазар за облигациите с падеж след 10 години 5,7% - най-високото равнище от началото на годината. Допълнителната доходност, която дават испанските държавни облигации спрямо германските, нарасна до почти 4 % - рекордно ниво от ноември миналата година.
Проблемът не е в това, че новият план на Испания за строги бюджетни икономии е прекалено скромен. Точно обратното: по заръка на ЕС Испания обещава най-суровите финансови ограничения, каквито е правила някога която и да било страна от Европейския съюз.
Новият план предвижда бюджетният дефицит да намалее тази година като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) до 5,3% от 8,5%. Това изисква съкращаване на държавните разходи с близо 4%, при условие че испанската икономика вече се свива, а безработицата е около 23%.
Испания не изпълни предишните си прекалено високи фискални цели и й бе казано да компенсира загубените позиции. Тя пропусна бюджетната цел заради автономните си области, над чиито правителства централната власт в Мадрид има ограничен контрол и които не свършиха своя дял от работата.
В същото време икономическият растеж се оказа по-нисък от очакванията. Твърде вероятно е историята да се повтори. Прекомерните икономии вредят на растежа, в резултат на което кредитите поскъпват въпреки полаганите от правителството условия.
Новите планове на кабинета просто не са правдоподобни: колкото по-успешни са опитите да бъдат съкратени бюджетните разходи, толкова по-лоши стават перспективите пред растежа, а оттук - и пред държавния дълг.
Безработицата в Испания като цяло е достатъчно ужасяваща сама по себе си, но сред младежите нейният дял възлиза на зашеметяващите 50%.
Рецесията не е единствената причина. Пазарът на труда в Испания, разделен от правилата още от времето на Франко на абсурдно защитен сектор на дългосрочните служители и слабо регулиран сектор на временно наетите, от дълго време е сочен като един от най-лошо функциониращите в развитите страни.
Усилията на правителството да го реформира са необходими и отдавна закъснели. На кабинета обаче му е трудно да спечели подкрепа за реформите, които ще нарушат още повече функционирането на пазара на труда в период като сегашния.
Новото дясноцентристко правителство, което бе съставено едва преди три месеца, е изправено пред стачки и току-що претърпя поражение на регионални избори, които очакваше да спечели. Освен че губи доверието на пазарите, то вече може да губи и доверието на избирателите.
Гръцката икономика е много малка от гледна точка на мащаба на Еврозоната, но испанската е четвъртата по големина в клуба. Ако изпадне в несъстоятелност, тя ще повлече със себе си все още недоразвитите защитни механизми на ЕС.
Операциите на Европейската централна банка (ЕЦБ) за осигуряване на ликвидност в дългосрочен план, които дадоха възможност на банките да вземат назаем близо 1 трилион долара при изгодни условия, помогнаха за стабилизирането на финансовата конюнктура в последно време.
Влошаването на и без това затрудненото положение на Испания обаче показва, че това е било измамна надежда. Страната не може да преодолее тази криза без повече помощ от европейските си партньори.
В името на своите по-общи интереси, те трябва да позволят на Испания един по-лек път на фискална консолидация и да поддържат нейния икономически растеж по време на това пътуване. Това означава да бъдат направени стъпки за насърчаване на растежа в целия ЕС, включително да бъде смекчена фискалната политика на Германия и валутната на ЕЦБ.
Иначе казано, Испания трябва да получи временни финансови трансфери. Преди всичко това означава ЕЦБ да обяви, че ще действа при крайна нужда като кредитор на изпаднали в беда европейски правителства.
Испания е въвличана в порочен кръг на икономически, финансов и политически колапс. Дори сега това е опасност, която може да бъде избегната, доколкото Европейският съюз има политическа воля за действие.
Ако ЕС обаче остане настрана прекалено дълго време и остави Испания да "падне в капана", ограничаването на щетите ще направи така, че Гърция да изглежда като детска играчка.
