Ислямистка Турция инвестира близо 5 милиона за изграждането на ново средно мюсюлманско училище в Момчилград
18 Май 2012, Петък
А държавата гледа нехайно с широко затворени очи
Автор: Гергана Костова
Ако децата от което и да е българско училище попаднат в Момчилград, ще се пръснат от завист. Няма такава сграда като тази на новото средно духовно мюсюлманско школо. Още отвън става ясно, че в градежа й са вложени луди пари. По-точно 4,7 милиона. Но не от български източници, а като пряка инвестиция от Турция.
Комплексът от училище, пансион за възпитаниците, жилища за преподавателите, трапезария и спортни площадки е издигнат върху площ от 7 декара. На 2 май за пръв път момчетата и момичетата, изучаващи основно ислям, влязоха в класните стаи. Сега всички тръпнат кой и кога точно ще пристигне за официалното рязане на лентата. Твърди се, че ще дойдат висши чиновници от българското министерство на образованието, областният управител на Кърджали Иванка Таушанова, кметове и, разбира се, многочленна делегация от Турция. Надеждите обаче лично турският премиер Реджеп Тайип Ердоган да открие училището засега остават напразни.
Иначе обучителен процес в Средното общообразователно духовно училище (СОДУ) тече още от 1991 г., когато то отвори врати със статут на 3-годишно професионално средно училище. Две години по-късно курсът в него стана четиригодишен.
Школото има право да обучава ученици, завършили 8 клас и да издава официални дипломи за средно образование. Министерските „разрешителни“ за това са подписани от тогавашния шеф на институцията Николай Василев.
Ковачницата на ислямски кадри се финансира от спонсори. В периода 1992-1995 г. това е Дианет Вакфъ в Турция (Фондация „Диянет“), от 1995 г. до 1998 г. спомоществователството е поето от Фондация „Балкани” – София. От септември 1998 г. по споразумение между Република България и Турция спонсорирането е прехвърлено пак на Фондация „Диянет”, тясно обвързана с турското образователно министерство.
Същевременно през 1999 г. между тази фондация и Главното мюфтийство на мюсюлманите в България се подписва протокол, с който се утвърждава финансовото и общото сътрудничество.
През учебната 2000/2001 г. в с. Рогозче, община Джебел, към момчилградското СОДУ се открива девическо училище, което една петилетка по-късно се премества и то в града на Момчил.
До момента в ислямското духовно школо са се дипломирали 503 ученици. Те имат правото да кандидатстват във всички висши училища. Негови възпитаници днес заемат длъжности в централни джамии в Кърджали, Бенковски, Чорбаджийско, Хасково, Момчилград, Джебел. В райони като Кърджали и Смолян те поемат поста на районен мюфтия.
Иначе децата от бедните семейства на турци и помаци учат напълно безплатно. Те изучават български, арабски, турски и английски. „Ислямът повелява да не се извършват действия насила. При нас се акцентира на убежденията за дистанциране от греховния живот, но носенето на забрадки в училището не е задължително”, така директорът Ахмед Бозов коментира „демократичния” подход към бурките.
Момчилградското училище непрекъснато посреща свидни гости от Турция, в това число дипломати, и подписва протоколи за тясно сътрудничество. СОДУ е сродено и с Анадолската гимназия за имами от Одрин, с която е подписан документ за братство. Побратимено е също и с клона на учебното заведение в Истанбул.
Изобщо двустранните връзки се укрепват стабилно, а събитията винаги са съобразени с мюсюлманския религиозен календар, което е обяснимо поради характера на школото. Церемониите завършват с обща молитва. Така в края на април т. г. се състои и първото мероприятие в новите корпуси. По стечение на обстоятелствата то съвпадна с призива „За мир и братство” на тазгодишното честване на святото рождение на Пратеника.
Ако децата ви се озоват на екскурзия в Кърджали и им се стори, че
тази България не е като онази, познатата и любимата, не им се сърдете. Те ще върнат у дома с усещането, че са пътували някъде из Северна Турция, с малки и несъществени разлики. А пък след година-две няма и да търсят 10-те заветни разлики – тогава обръчът ще бъде напълно затворен с новата, най-голяма джамия на Балканите, за която Турция дава 12 милиона. Ако и турският университет е готов дотогава…
Няма начин да не са чули мощните високоговорители от джамията в центъра на града, която оглася околностите 5 пъти дневно. Няма как да не се стъписат из улиците при вида на крехките забулени девойчета, които сами избират да крият косите и лицата си. Няма да им се размине и шумната реч на езика, който някои наричат майчин. Може пък да попаднат на поредния Балкански фестивал на турския фолклор. А ако все пак са прочели афиш за театрално представление на български език, поздравете ги.
Една интересна гледна точка в статия на Д-р Антонина Желязкова
ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОБЛЕМ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКА ГЛУПОСТ
В България съществува една група от образовани млади мюсюлмани, които са недолюбваните деца на държавните институции. Обществото от своя страна не се интересува каква е съдбата на тези млади хора от егоизъм или от предразсъдък, вероятно защото са представители религиозното малцинство. Това са младежи, които завършват Висшия ислямски институт в София, за да станат духовни водачи на мюсюлманската общност в България, но не могат да се дипломират като бакалаври. Много от тях имат амбиции и възможности да продължат с магистратури и докторантури в СУ „Св. Климент Охридски” или в други университети в страната, но не могат, защото бакалавърските им дипломи от ВИИ не са легитимни. Защото ВИИ вече дълги години няма и не може да получи академична акредитация. Да не говорим за трудностите, които срещат младите хора, които след обучението си във Висшия ислямски институт до бакалаври, биха искали да продължат в други сфери на светските науки или да намерят работа във фирмите, бизнеса, институциите, общинските и държавните служби, за да бъдат част от българския образован елит и управленска класа.
Едновременно с това службите за сигурност в България периодически арестуват или правят обиски и изземат компютрите, телефоните и книгите на имами и мюфтии в страната, като единствената видима причина това да се прави е превенция от предубеждение, защото тези духовни водачи са завършили висшето си образование във Саудитска Арабия, в Йордания, Йемен или Турция и са донесли със себе си теологична литература. Нека всички онези, които са завършили в школите на бившия соцлагер да си спомнят, не са ли се завърнали с кашони с професионална литература (Енгелс, Ленин, Сталин, Вишински…).
Последният случай на обиски и изземвания бяха през октомври 2010 г. На 24 май, когато обиколихме няколко от тези имами и мюфтии с колеги (специалисти по европейския ислям, културата и статута на мюсюлманите в Европа) от Университета в Копенхаген, се оказа, че нищо не им е върнато и че срещу тях има все още провлачено досъдебно преследване по изключително несериозни и невъзможни обвинения (например, че се опитват да променят конституционния ред в страната)?!
Защо държавните институции, които се страхуват от изучилите се вън от България мюсюлмански духовници, не се погрижат те да имат всички възможности да се обучават на високо академично ниво в страната? Моите колеги от Копенхаген отново им предложиха алтернативи за получаване на по-високи степени в Босна, в Турция и къде ли не.
Близо 15 години Главното мюфтийство води преговори с институциите, в това число и с общинските власти в София, за да построят свой културен център, където да се разположи и ВИИ. Защото към академична акредитация не може да се тръгне без подходящ сграден фонд. Години наред се намират технически и формални причини, за да се отказва този строеж. Странно защо тогава на Института не се предостави държавна или общинска сграда, която да отговаря на всички необходими критерии? За акредитацията е необходимо да има пълноценен преподавателски състав от хабилитирани лица, но как биха могли те да изградят своите кадри, след като с дипломите от Института не могат да продължат образованието си в по-високите степени на светските висши училища? Един порочен кръг, който е изграден изцяло с недомислията на държавните институции и на политиците. Престижните университети в България биха могли да протегнат ръка за достигането на необходимия хабилитиран състав.
За разрешаването на проблема, разбира се, имат значение и финансовите ресурси. Затова е редно да напомним, че докато Българската православна църква получи чрез реституция всичките свои отнети имоти и се превърна в най-богатия собственик в държавата, то мюсюлманското изповедание в повечето области на страната е възвърнало не повече от 30% от собствеността си. Държавната субсидия за мюсюлманското изповедание е около 200 000 лева (от 3 000 000 лева за всички изповедания) , а нашите съграждани винаги са съставлявали 10-12% от населението на България. Мюсюлманското изповедание в България на практика се издържа основно чрез даренията на мюсюлманската общност по места, независимо колко бедни и безработни са представителите на тази общност и колко малко могат да отделят от залъка на семействата си. Същевременно мюсюлманските настоятелства са заплашвани и от държавата чрез службите за сигурност и от обществените негативни нагласи, ако потърсят или приемат финансова помощ от външни фондации и чужди държавни организации.
Приключва втората година на проучването на балканския ислям, което включва и спецификите на мюсюлманите и ислямската традиция на Балканите. То се провежда заедно със специално съставената група към Университета в Копенхаген и аз не мога да предложа адекватен отговор на моите колеги „кой има полза от всичко това?”, „защо България, нейните политици и държавни институции работят против себе си и против обществото?”. По време на нашето пътуване из Родопите ние срещнахме прекрасни хора, лоялни граждани на България, които искат да изповядват религията си свободно, да се образоват и да се реализират в България и да допринасят към общото благо, както всички останали. Срещнахме обаче и гневни духовни водачи, защото неправомерно са им отнети книгите, компютрите, онова, което е тяхното оръдие на труда и те привиждат в това злонамерена и дискриминационна политика от страна на държавата, която им напомня за отминали времена, а това ги тласка да се капсулират, да стават по-радикални в мисленето си, отколкото е здравословно за обществото. Хора, които се чувстват самотни, защото българското макрообщество не се интересува от техните проблеми и не е съпричастно с тях.
Приоритет на държавните и общинските институции в името на сигурността (с която авантюристично се злоупотребява политически) е, да се погрижат и да създадат всички необходими условия за академичната акредитация на Висшия ислямски институт, да преосмислят политиките си при разпределянето на държавния бюджет за изповеданията, да прегледат (чрез сезиране на прокуратурата) несправедливите решения при реституцията на вакъфските имоти, или да поемат на държавна издръжка номенклатурата на имамите, за да облекчат мюсюлманската общност от допълнителната поголовна финансова тежест. И нека на никого да не му се привижда, че това е правозащитен текст в полза на чужди сили или единствено на интересите на мюсюлманското малцинство в България. Европейското проучване и неговите констатации приканват настойчиво за далновидни решения в полза на цялото българско общество.
Добре е, да цитирам в заключение мой приятел вярващ мюсюлманин, който работи съвсем светски в голяма фирма в София и резюмира ситуацията така: „Българските мюсюлмани са поставени в положение на параграф 22, както по отношение на финансирането на дейността на изповеданието (няма пари за вас, но няма и да ви върнем източниците на финансиране - вакъфските имоти), така и по отношение на образованието на религиозните водачи. Държавата не иска те да се образоват в чужбина, но и не признава ВИИ, за да се образоват в страната. Такова отношение не помага за решаване на проблемите на тази част от българското общество, а би довело до затваряне и капсулиране на общността. Такова развитие на нещата може би е добре за някои партийни кръгове , но в никакъв случай не е полезно за обществото като цяло. Отслабването на влиянието на Главно мюфтийство ( чрез орязване на финанасирането и свиване на дейността му) и на религиозните водачи (чрез непризнаване на образованието им) може да отвори поле за изява на нетрадиционни и по-радикални учения, които не са свикнали с религиозния плурализъм. В подобна нежелана ситуация обществото ще може да разчита единствено на религиозните водачи, които са добре образовани тук в България.
29 май 2012 г.
(София, Гърмен, Сатовча, Доспат, Девин - Смолян, София)
Д-р Антонина Желязкова
3
Горолом
23.05.2012 11:44:16
0
0
За българчетата пари няма за красиво училище и добро образование.
Ами те не са виновни , виновни са нашите ,, умни управляващи"
Хората , не знаят каква е атмосферата в училищата.
Учителите са принуждавани със заплахи за уволнение за по- различно мнение от директорите , верни кучета на инспекторатите. Те пък от своя страна провеждат ,,добрите" реформи на бездарните бюрократи от МОМН.
Честит празник учители! Бог да Ви е на помощ!
2
Иванов
22.05.2012 17:30:32
0
0
Браво на нашите управници!Не знам дали в Турция ще направят и обзаведат такава сграда за български дечица с християнско вероизповедание.Срам ме е вече да се нарека българин.Докога господа?До кога ще тъпчете собственият си народ и ще толерирате чуждоезичниците?Подкрепям г-н Валери Симеонов и НФСБ за юридическото ликвидиране на ДПС.България е за българите.Не тъпчете собствения си народ.Не забравяите господа управници,че вас ви има благодарение на това,че го има този изстрадал народ за да цицате от него.
