Друг патриотичен остров за такива като мен вече няма

откъдето близо два милиона българи, напуснали страната през последните години, едва ли ще си дойдат някога. Не, и докато гражданите на България са лишени от нормален и достоен живот от управляващи с изкривен политически мироглед.

След години работа в чужбина, нямаше да се върна и аз, ако не беше болният ми баща, който имаше нужда от моите грижи. Избрах моралната страна от живота, а не материалната, но се оказах здраво приклещена в желязната хватка на живота. Парите, събирани с много лишения извън България свършиха, баща ми след време почина и аз останах без работа и без необходимия стаж да се пенсионирам. И непрекъснато се питам, а сега накъде?
Ще продам на безценица бащината къща, за да преживявам известно време, а после?

За да гоня тежките мисли за утрешния ден, започнах да препрочитам българската история, да търся отговора накъде вървим в творчеството на вдъхновените от идеята за свободата наши възрожденски автори. За този живот ли те умряха?
По стечение на обстоятелствата, за които споменах вече, пиша това писмо от едно прекрасно селце, сгушено в полите на Стара планина. Това е с. Мерданя, общ. Лясковец, окр. Велико Търново. Тук съм се родила.

За моите родители, прародители и за мен мога да напиша история. Но не е време за ялови работи. Никога не съм била принадлежност на някакво партийно течение и никоя власт не е работила за мен. Била съм винаги ощетена.

Ако моето семейство е постигнало нещо, това е благодарение на нашия честен труд с драскане, лазене по неравните склонове на трудния живот, който сами сме си избрали. Почтената страна от живота ни е давала трошичка по трошичка, докато за някой кацата с мед се оказа по-предпочитана...

Сега пак съм в същата ситуация, както в началото на демокрацията. За мен тя не е била, няма я и едва ли ще дойде, ако разбира се съществува такова неопределено понятие Демокрация.
Вие сте последната инстанция, на която се осмелих да споделя, за да ми олекне.

Точно, когато ми беше най-тежко, открих вестник „Десант“ и се абонирах за него, получавам го от май тази година. Докато го разлиствам, не се чувствам толкова сама, обзема ме някаква надежда. Заслужават си вашите усилия да отворите очите на спящите българи за много реални събития и факти от нашето ежедневие. Статиите ме изпълват с патриотично чувство.

Може и да греша, но не открих в „Десант“ специална рубрика за читателски мнения, особено за такива, които като мен споделят патриотичните ви идеи. Хубаво ще е те да присъстват по-често на страниците на вестника, защото не само аз виждам стремежа ви да изведете народа ни от летаргията, в която се намира. Прекланям се пред истината, поднесена безкомпромисно.

Следя и предаванията на телевизия СКАТ и така се вживявам понякога, че ми се иска през екрана на телевизора да вляза при водещите, за да им кажа едно голямо Благодаря!
Друг патриотичен остров за такива като мен вече няма, затова трябва да подкрепим „Национален фронт за спасение на България”. Защото ако го загубим и този остров, навярно ще сме изпуснали и последния влак за по-доброто бъдеще на България.




В категории: Горещи новини , Трибуна