Наскоро видях как един гарван кълве дъвка. Разтяга я и не може да я вкуси. Ядосва се и още по-ожесточено продължава своя опит.
Захваща я с крачето и се мъчи да я опита с човката си. Но накрая гарванът разбира, че това не е храна, а заблуда. Той така и не възприема бялата пухкава топчица като насмешливо забавно „подаяние“. Просто защото е гарван.
Но ние птици ли сме – обречени, забравени, захвърлени?! Защо така ходим с наведени глави, смирени и безсилни, самотни и покорни?! И непрекъснато търсещи своята цветна дъвка при този или онзи, обещаващ ни я... дарител, приятел, спасител, мислител. Кои сме ние?
Дали в забързаното си ежедневие ще спрем пред паднал вишнев цвят и ще откъснем малкия още зелен плод от дървото, като изненадани открием, че всъщност той има ароматна сладост?! Не, ние, големите, нямаме време. Но пък децата пробват – и то без височайшото ни разрешение...
Дали ще ровим в пясъчния чакъл, за да открием бляскаво камъче, което да положим на възглавницата си, за да свети в мечтите ни?! Не, ние, големите, не вярваме в сбъднати сънища. Но пък децата го правят с щастлива усмивка в съня си... Дали нощем ще търсим зад облаците скрита планета, съзирайки две звезди между следи на отминал самолет?! Не, ние, големите, нямаме приказност. Тя е желана само от децата, които пътуват от „лека нощ“ до Луната...
Всъщност кога спряхме да бъдем деца? Та питам ви аз, господин Борисов, кой преобразява пътя ни към гарвановото ежедневие? Кой ни превърна в обречени неудачници, в мърморещи тихо страхливци – отчаяно търсещи реализация и безропотно влачещи уморени скъсани чорапи в протрити обувки? Кой ни превърна от оригинални и търсещи личности в хора, търсещи икономично намаление и втора употреба... И като съществуваме така, как да се преборим и всъщност с кого!
Господин Борисов, като слизате от луксозната кола в калта на проблемите, един съвет – не го правете само с черните лачени обувки, не само с удобните кецове за футболното игрище, не само с красивата тенис ракета... Направете го веднъж без показност, лентички в джоба и хляб, подаден грубо към тези, които ви го поднасят! Не забравяйте, че в панделката на красивия букет, който ви дават, възелът остава за вас. Развържете луксозната коприна и подарете цвете на обикновените хора.
Погледнете към народа и се вслушайте в неговия глас. Той иска неунищожена природа, неразбито образование, ненакърнена здравна сигурност, съдебна справедливост, добра трудова заетост... Пазете България, господин Борисов, не само на думи, защото те отлитат в пространството като осланени есенни листа. А съхранете Родината, така че когато падаме в края на пътя си, да ни остава поне едно последно късче Наша земя!
И престанете да ни залъгвате с дъвката, хвърлена присмехулно към някой доверчив главен гарван. Разговарях с вас задочно, господин премиер, не по американски или руски образец, а гарванопоклонно, по български – защото знам, че отговор няма да има.
Nikoi ne ni e vinoven za davkata,che ne e zapadna,a tursko mente,che ot zdraveopazvane sme ostanali bez zabi,no pone ratce sa ni ostanali ta da im izbiem zabite,i togava da gi vidim dali ste se spraviat po dobre ot garvana
