Сигурно всички родители си мислят, че добре възпитават децата си, но случките от живота говорят друго.
На 17 май т. г. внукът ми Михаил Николов от IV група на ЦДГ „Дора Габе“ в Шабла занесъл телефона ми, без мое знание, в детската градина и той изчезва там.
Обърнах се за съдействие към директорката на детското заведение г-жа Христова. Но тя се отнесе изключително грубо и високомерно с мен, като заяви, че не е тяхна работа да пазят телефоните. Възпитателката, която е била на смяна сутринта в деня на инцидента, е видяла, че това е работещ мобилен телефон, но вместо да го прибере, както е и редно, посъветвала детето да го остави в шкафчето си. Оттам насетне следите на джиесема се губят. Но тази госпожа също е на мнение, че не й е задължение да пази телефона. Кой е виновният – родителите или учителите? Нима това не може да се случи на вашето дете?
Нима не е толкова важно да се разбере кой е присвоил чуждата вещ и да бъде убеден да я върне на притежателя й? Не може в такива грозни ситуации да си затваряме очите, все едно нищо не се е случило. Защото иначе на какво ще научим децата си – че да присвояват чужда вещ е нещо нормално ли?
