От Освобождението до днес България няма приета и отстоявана национална доктрина.
Работи се на парче или по чужди национални доктрини. А това отклонява народа ни от прогресивния творчески път на развитие. Българският народ е достатъчно цивилизован, за да определи и ръководи сам историческата си съдба. Кое ни е пречило, пречи и сега, да вървим по демократичния път на развитие!
Първо, това е установената след Освобождението котерийна политическа система на управление, която се оказва противопоказна за България. Цели 136 години нейните носители бягат от приемането на национална доктрина на страната ни, за да не отстояват нея, а своите егоистични партийни и лични интереси. Второ, пречи ни провокираният отвън и отвътре национален нихилизъм на народа ни, което води до спадането на българското национално самочувствие.
Едно от средствата за постигането му е непрекъснато извършващата се дискриминация на българското етническо мнозинство в полза на малки етнически групи, установили се в България на спокойствие. Тази т. нар. „етническа карта“ работи успешно само за партийно-политическата система на управляващите, но не и за родината ни, която представлява класическа еднонационална държава, граничеща сама със себе си.
И не на последно място, спъва ни и неизпълнението все още на възрожденската историческа задача за завръщане на ислямизираните и турцизираните българи към българските родови корени. Антиконституционното ДПС продължава да си съществува и да върши това, което е забранено по конституция – да установява монопол над т. нар. българомохамедани и да ги турцизира с цел подмяна на българската им етносоциална принадлежност с турска такава. Докога?
Крайно време е България да се сдобие с достойна за нея национална доктрина, за да бъде равнопоставена на останалите балкански и европейски държави.
