Реанимирането на тоталитаризма не е спряло

Духовете на Георги Димитров и Ленин все още бродят по нашите улици. Нещата обаче с това реанимиране на тоталитаризма, който никога не си е отивал, са много по-тежки.
Не мисля, че случайно след т . нар. „Промяна“ в началото на 90-те години не бяха създадени методологически трудове по различните хуманитарни науки. Първо, такива не бяха написани, за да се подмажат правителствата на „академичните“ учени, а второ – за да се установи идеологически хаос в страната ни. Освен това на им е било до науката, която винаги се превръща в слугиня на политиката.

На практика се получи така, че след като починаха Пантелей Зарев, който е голям и тоталитарен, и не лишен от иновации учен, Тончо Жечев, а от писателите – Николай Хайтов и Ивайло Петров,  то начело излязоха дребосъци, интелектуални джуджета.
Защото какво например е дала на науката една Милена Цанева, която възвръща методологията на пролетарската критика от 30-те години.

Нейното „вазоведство“ е тоталитарно, а именно то изпълва учебниците на 90-те години на миналия век. Ето какво пише тя в Алманаха по литература за VІ клас за героя от вазовата класика „Под игото“ Бойчо Огнянов: „Марксическата критика действително има основания да бъде недоволна от този образ. В някои моменти той е станал жертва на ограничения авторов мироглед. Никой, който що-годе познава идеологията на нашето националноосвободително движение, няма да приеме мислите, които авторът влага в устата му в неговия спор с Кандов“.

И никой досега не поставя въпроса, че с тази статия Милена Цанева като автор и Иван Радев като общ редактор на помагалото, както и екипът на Образователното министерство, който го е одобрил, са извършили идеологическа диверсия. Даже вместо да има наказани, има повишаване в звания – Цанева става член-кореспондент на БАН, а Радев – академик-професор.
Така е, защото у нас липсва научна критика. България е разграден двор и за учените и кой откъде мине мъкне, трупа за себе си титли, книги, пари...

За съжаление  у нас поставят авторитета над истината. Много литературни критици се изкараха дисиденти и днес са галени деца на СПБ. Като Светлозар Игов например, който заради чисто хулиганство – нахлузването на една портретна рамка върху главата и врата на Дико Фучеджиев, е изпратен в тухларните.
Надявам се в „Десант“ да преценявате нещата и хората според това, което могат, и да извършите кралимарковския скок от равнището на статията „Призраци от мавзолея“ до задълбочената критика на тоталитарната идеологема, която още ни държи в плен на нашите водачи.




В категории: Горещи новини , Трибуна