Номер 1: Министър-председателят Бойко Борисов. Той е решил вече проблемите на деня и затова
Автор: Анна Петрова
взорът му е отправен далеч в бъдещето.
„Убеден съм, че следващите години следващите поколения в България ще имат възможността да ползват много по-евтини ресурси, а държавата ще получава огромни концесионни такси”, каза в сряда Борисов. Той присъства на подписването на договора за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Хан Аспарух”, което ще се извършва от консорциум с участието на френската фирма „Тотал”. Премиерът не пропусна да обясни и кой е виновен за това, че още не се къпем в природен газ – Тройната коалиция. По думите на Борисов, „ако това беше подписано преди пет години, сега щяхме вече да добиваме”.
Номер 2: Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Едно от най-големите му достойнства е, че никога няма да си позволи да засенчи визионерството, новоговора и откривателския патос на шефа си Борисов, дори когато си позволява да разяснява какво е искал да каже премиерът.
За съжаление ние сме закъснели с години, но по-важното е, че това се случва и не го правим за това правителство. Реален добив ще може да започне на шестата година от днешна дата, обясни министърът.
Така вярата в бъдещето остава ненакърнена и се запазва шансът известен брой българи от следващите поколения да изчакат, за да видят обещаните чудеса.
Номер 3: Президентът Росен Плевнелиев. Той не отрича ролята си на пазител и отоплител на президентския стол, запазен след мандата му за Бойко Борисов, но пък дава съвети на Германия как да излезе от кризата.
„Българският народ вярва в политици, които не само посочват проблемите, но и намират решения. Моята цел не е да бъда преизбран, а да свърша максимално много работа, докато заемам този пост”, заяви през юли него в лекция пред Представителството на Европейската комисия в Берлин. Според Плевнелиев „най-важната част от решението е правилната диагноза – да се посочат точно дисбалансите и причините за тяхната поява”.
Прочее причините са известни – те се коренят в Тройната коалиция.
Номер 4: Лидерът на социалистите Сергей Станишев. Той е обременен от три смъртни гряха – че е социалист и син на комунист; че оглавяваше Тройната коалиция; че набеждава Борисов и правителството му като виновници за кризата, удвояването на безработицата и аборта на АЕЦ „Белене”.
Номер 5: Президентът в периода 2002-2012 г. Георги Първанов. Манията му за величие го караше да вижда в намеренията дела и да нарича бляновете си „голям шлем”. После шлемът стана толкова малък, че го остави без шансове дори в битката за лидерския пост в БСП. Но амбициите на Първанов са непокътнати, вярвайте.
В първото си интервю след конгреса на БСП победеният заяви: "Аз имам претенцията да налагам лидерска позиция по определени теми, по проблеми, които вълнуват мен, партията и обществото и ще го правя за в бъдеще”.
Бог – извинете! – Маркс да пази Станишев и БСП!
Номер 6: Лидерът на ДСБ Иван Костов. Макар и теоретик на социалистическата политикономия, преподавана някога от тогава младия асистент, Костов е прав, когато критикува Борисов и правителството, че прилагат прокризисни мерки и са общо взето неграмотни да се справят с кризата.
Но пък самият Костов така реформира Синята коалиция, че тя се разпадна и сега ще трябва да търси нова ракета-носител, за да присъства в следващото Народно събрание.
Номер 7: Председателят на СДС Емил Кабаиванов. Той оглави отломките от някога могъщото СДС след вял вътрешнопартиен преврат, довел до оставката на предшественика му и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. Два месеца оттогава в СДС е скучно като в мач от вътрешното първенство. Иначе учтивият Мартин Димитров наскоро попита от страницата си във Фейсбук къде са позициите на СДС за замразените цени на храните, цените на горивата, полетът на Бистришките тигри...
Какво печелим, ако и СДС каже колко е лошо положението? По-важно е да има експертен анализ на причините и да дадем решения какво да се прави, отговори Кабаиванов.
Номер 8: Яне Янев и Волен Сидеров. И първият, и вторият се намират за борци срещу корупцията по високите етажи на властта, патриоти и дори апостоли. Мнозина им повярваха и платиха висока цена за дадения кредит на доверие; други им дадоха пари и/или поръчителства и се почувстваха закрепостени; трети дълго време затваряха очи и уши за семейно-интимно-партийните кръвосмешения около Янев и Сидеров. Първият до някое време уволняваше Бойко Борисов, а после му полегна политически, защото така гласувал народа. Вторият тъкмо наопъки – до време подкрепяше Борисов, защото се надяваше любовта да бъде осребрена и като се почувствува употребен – заговори за некомпетентността на правителството и на премиера дори.
Номер 9: Христо Стоичков. Голям приятел на футболиста Борисов (който е и премиер) и неизвестно защо – все още само бъдещ министър на младежта и спорта. Засега бившата Кама оглави групата на превратаджийте срещу боклукчиите-собственици на ЦСКА. Говори се обаче, че щял да зареже заверата заради примамливо предложение от братска Русия. Впрочем Стоичков и Борисов си приличат както по извънмерното количество спортна злоба, която ги движи и в живота, така и по скоростта, с която пламват и изгасват по едно или друго начинание.
Номер 10: Шефът на „Лукойл” Валентин Златев. Някои смятат, че той е Онзи, който дърпа конците дори на главния герой в проекта Б. Б. Макар и да играе карти с премиера Борисов, както и да управлява семейно Правец и околностите, Златев всъщност е последователен най-вече в отстояването на принципа, че за България е добро единствено това, което е добро за „Лукойл”. В този смисъл горивата ще са безбожно скъпи докато това е изгодно за боговете от Москва, а българският бизнес – в това число и петролният – ще духа втечнен газ в стремежите си да оцелее, да се съживи, да го забележат дори.
За „Лукойл” работят всички, магистралите дори. Увеличената максимална скорост означава по-висок разход на гориво, което на свой ред означава повече приходи за рафинерията, за компанията-майка и за правителството. То както е известно се храни предимно с акцизи и данъци.
Какъв "социалист" е Станишев?! Политиката на неговия кабинет бе крайно дясна. А външната му политика бе изцяло в изгода на най-мракобесните ционистки кръгове и техните американски покровители.