Съпротивителните сили на българските пенсионери говорят за ниско ниво на възмущението от мизерните пенсии. Лутаме се като шашардисани мърморковци по мантинелната граница между граждани и поданици в опитното поле на демокрацията.
Медиите, с малки изключения, системно и методично опростачват и деформират разсъжденията, осакатяват мисленето. Управляващите знаят, че реална политика не вирее в манипулирана нация. Те с ловкост използват наивността на политически неграмотните, за да ни заблудят с обещания и едни и същи уверения и сладки лъжи. Настанили са се като феодали във властта с цел лудо да забогатяват и да живеят в разкош.
Кризата у нас не се управлява, а сме оставени на нейното течение. При това замразяване на пенсиите и заплатите, при тая увеличаваща се безработица, при тая пълзяща като гъсеница инфлация и това ежедневно поскъпване на храните, кой ли се интересува от предизборните обещания, изричани с високопарни фрази и ласкави прилагателни.
А нашият премиер сякаш е в друга координатна система с хвалбите си за откриване на магистрали, за имагинерни постижения на правителството. Съзнателно премълчава, че навсякъде цари корупция, облечена във власт. Сякаш не му пука, че през тези почти три години той загуби чувство на уважение към нас, пенсионерите, отдали младостта си за възхода на родината.
И днес България е най-бедната страна в Европа! Имаме си африкански модел на здравеопазване и патагонски вариант на образование. В Европа ни наричат народ от нещастници, народ - боледуващ от политическо ошашавяне. Стотици хиляди са поставени в идиотското положение –да избират по-малкото зло, въобразявайки си, че по-лошо не може да стане и повече няма накъде! Обществото ни преживява незапомнен разпад!
Българинът като че ли е загубил способността си да усеща - къде свършва истината и от къде започва лъжата. Има вероятност тези и бъдещите управленци да скопят обществения живот и да ни имплантират чувство на безпомощност и безнаказаност. И разни слуги и предатели на човешката чест и достойнство ще ни заслепяват факирски с политически свещи и канделабри, за да не видим бруталното лице на действителността! Защо? Ами защото крезовски забогатяващите политици най-много се страхуват да не обявим война на мизерията!
Днес управляващите нямат страх от нищо. Но всеки от тях по свой начин се стреми само към едно – да не умре от срам! Защото им е известно, че върху гробовете на умрелите от срам никой не поставя цветя!
