Вежди Рашидов често прескача до Турция по културни въпроси. Снимката е от срещата му в Анкара с президента Гюл на 20 март т. г. Дори като бодигард го придружава лично вътрешният ни министър
23 Септември 2012, Неделя
Отворено писмо до министъра на културата на Република България
Вежди Рашидов
Господин Рашидов,
В началото на месец септември 2012 г. проведохте среща в София с турски и български кинотворци за създаване на съвместни телевизионни и кинотворби. Една журналистка от телевизия СКАТ ви помоли да кажете не крие ли някаква опасност вашето начинание да се пренапише и фалшифицира българската история в полза на Турция. Вие, господин министър, вместо да дадете някакъв обоснован и логичен отговор, казахте: „Вие от телевизия СКАТ виждате всичко черно и нищо хубаво. Вашата телевизия не е направила нищо за България. Не е посяла нито едно дръвче. Оставяме да си пиете спокойно ракийката“.
В отговор на вашите думи и лъжи аз, приятелят на село Зараево, община Попово, област Търговище, мога да докажа обратното – че най-патриотичната българска национална телевизия СКАТ е направила толкова много неща за моето село и за България, както нито една държавна медия.
1. Телевизия СКАТ подари на училището в село Зараево 700 лева за усилвателна уредба. 99% от учениците в това училище са помаци и турчета от съседното село Козица.
2. На детската градина в селото, където също са помачета и турчета, подари телевизор.
3. За ремонт на църквата и оградата – 1400 лева.
4. Телевизия СКАТ от няколко години отделя средства за препарати за пръскане на бурените в християнските и мюсюлманските гробища, а също и работници от СКАТ.
5. Телевизия СКАТ заплати голяма сума за изграждане на паметник на гара Буново, където турски агенти взривиха вагон с майки и деца и загинаха жени и деца (паметникът беше проектиран от един от синовете на Николай Хайтов).
6. Телевизия СКАТ е изградила християнски храмове и ремонт на много такива в Бургас и цялата страна.
7. Тази телевизия е подпомогнала много български и турски граждани, страдащи от тежки заболявания и нуждаещи се от скъпоплатени операции.
Ако сте истински български министър, нужно е да си вземете думите обратно и да се извините.
А относно намеренията ви да правите нови съвместни кинотворби с Турция, може би ще искате да направите филми, които да отрекат „Под игото“, „Героите на Шипка“, „Пътят към София“, „Време разделно“ и много други.
Господин министър, мисля, че ваше задължение е не само да се грижите за съвместни кинопродукции с Турция, а да се обърне внимание на съвместни продукции с европейските страни, а също и с Русия, Украйна. От Европа и от Русия ние сме се учили на театър, опера, кино, балет, литература, поезия и т. н. От Турция за 500 години сме научили само пехливанската борба, баклавата и кючеците.
Преди 30-40 години Турция се учеше от България как се правят художествени филми, сега ние ще се учим от тях. Браво! Докъде стигнахме?!