Днес Вазовото стихотворение „Аз съм българче“ би трябвало да звучи така: „Аз съм българче и расна в дни велики, в хищно време“.
Два милиона отраснали вече българчета напуснаха прекрасната ни Родина, в която за тях няма препитание.
Жельо Желев създаде ликвидационни съвети и върна земята в реални граници, с което ликвидира аграрната промишленост и разви се метаческо-пазаческата индустрия.
Костов и покойният Божков ликвидираха и подариха на алчни чужденци наши промишлени гиганти като „Кремиковци“, „Нефтохим“, както и авиокомпания „Балкан“. Нейков и Костов ни взеха 2/3 от пенсиите без съд, а деноминацията унищожи всичките ни спестявания, включително и детските влогове.
Любимият ни Симеончо продаде енергетиката и телекомуникационната компания, заедно с терените на пощите също на съмнителни чужденци на скандално ниски цени и заграби хиляди декари рилски гори. А тъй като индексациите на пенсионерите се даваха на процент, възрастните хора у нас бяха разделени на имащи и мизерстващи, което от своя страна направи всеобщата пенсионерска стачка невъзможна.
Дострояват се „Татовите“ магистрали – много добре, но ние, с минималните пенсии, едва ли можем със старите си возила да стигнем до зеленчуковите си градини. Обещаните пари за старост над 75-годишна възраст, „герберите“ ги дават само след смъртта, под формата на вдовишки. То те и тогава са ни нужни, но не за лекарства, а за свещи. Българин да се наричам, първо нещастие е за мене.
