ДПС като диагноза

Автор: Гергана Костова

Тежка болест е налегнала ДПС и симптомите коварно говорят за разложение. Само в рамките на по-малко от месец метастазите на безсилието удариха иначе желязната орда и в сърцето, и в мозъка, и в крайниците, и…

Ако на здравия човек винаги в началото на лятото му замирисва на море, то на болния от политическа зараза все му мирише на избори. А тази, последната миризма, е натрапчива като панаирджийска скара. Понесе ли се из въздуха, ДПС се присеща, че в абревиатурата му има нещо за права и свободи, и че именно то е оръжието на така необходимата все още тяхна защита. Това е циклично – веднъж на 4 години, задължително преди парламентарния вот.

И така в ранната есен на дневен ред в пленарната зала отново беше развято знамето на… майчиния език. Напънаха се депутатите от ДПС и родиха  „каузата” за родния турски, който трябвало да стане задължителен за децата в училище. Не, че не беше кауза пердута и че те не бяха наясно с краха й. Но нали все пак веднъж на 4 години бива да се покаже и малко заинтересованост към избирателите. На които все повече им е трудно да изпращат децата си на училище, които пък и без друго си общуват абсолютно навсякъде на майчиния език, дори в часовете.

Но темата е удобна. Става за всичко – за пиар, за пазарлък, бърка в раната на турците, особено като се подсили и с „потенциалната” заплаха от нов „възродителен процес”…
В края на септември депутатите чуха и ултиматума, че ако „майчиният език” не станел ЗИП, членовете на образователната комисия от ДПС щели да я напуснат и така да блокират законопроекта за училищата. Това още не се е случило. Може би е въпрос на пазарлъци отново – да има пари по схемата „Във всяка махала – школо”.

Вярно е, че според селските хора училището държи селото. Съвсем друг е въпросът колко качествено е образованието там и какво се случва после с децата. И че изискването в българското училище да се говори на български език изобщо не се прилага в етнически смесените региони.

Какво да кажем пък за наглостта да си позволиш официална подкрепа за радикалния ислям от позицията на политическа партия. Декларацията, прочетена от парламентарната трибуна, си е чиста проба подкрепа за 13-те подсъдими в Пазарджик, макар да е поднесена като „загриженост за религиозния мир”  у нас. „Този акт създава усещане за дискредитиране на основополагащия конституционен принцип за разделение на държавата и религиите и създава напрежение на верска основа между българските граждани и обществена психоза, компрометираща мюсюлманската религия и институциите й в страната“ – заявяват от ДПС и остро осъждат „опитите за провокиране на ислямофобия, която би ерозирала интеграционния модел на гражданското ни общество”…

Интеграцията е много удобно и прекрасно европейско понятие, но когато се употребява и прилага от национални, а не от етнически формации. За нея ще можем да си говорим едва тогава, когато малцинствата не се заключват в една абревиатура и зад един лидер-монополист, а се вграждат по силата на личния избор и убеждение в различните идеологии. Нали?
Официалният политически документ не пропуска да припомни, че Висшият ислямски институт дълги години не може да се сдобие с акредитация по Закона за висшето образование, че да може „българските младежи да придобият висше духовно образование в своята родина”, а не в Саудитска Арабия.

Парламентарната група на ДПС заплашва, че ще представи въпросната декларация на вниманието на всички европейски и други международни организации, които имат компетенции по международните договори, гарантиращи правото на вероизповедание, свободата на съвестта и вярата. Трябва наистина да си сляп и глух за дневния ред на хората в провинциите, за да се ангажираш с подобна мисия сега, в пика на кризата и дни преди зимата, под валяка на правителството.

Че ДПС е ударено от тежка диагноза, става ясно и от най-пресните новини за разцепление. В сряда 10 председатели на местни съвети и структурите им във Варна хвърлиха оставки и се оттеглиха от Доган. Този вътрешно-партиен
разлом беше предпоставен от изключвания, манипулации, „груби силови действия и заплахи от Йордан Цонев” и други висши апаратчици. До дни това предстои да се случи и в Добрич, и в други градове-бастиони на движението.

Така анемията на ДПС му е в кърпа вързана. За малокръвието в редиците си призна в Пловдив на конференция и Лютви Местан. Много от твърдите избиратели на ДПС са заминали на гурбет в Западна Европа, което ще бъде проблем и истинско изпитание да се намерят резервни гласове за предстоящите парламентарни избори, каза в залата Местан. Но не каза защо са заминали, нито пък къде са се пренасочили оставащите. Или защото истината горчи и не е за разправяне, или защото амнезията и преднамерената слепота понякога са много удобни.



В категории: Политика , Горещи новини