Кой спъва етническия мир у нас

Автор: Гергана Костова

Покрай спектакъла със сините люспи, избора на магистратите и казусите, в които се препъна той, а и след огъня по генерал Васил Делов някак убягна от общественото полезрение неуморната дейност на Сезгин Мюмюн и неговата Федерация „Справедливост България”.

Последната акция на това уж гражданско сдружение, базирано в София, бе писмо, предшестващо официалната визита на президента Росен Плевнелиев при колегата му Абдулах Гюл в Анкара. То бе подкрепено и с текст на подписка, която след новогодишните празници щяло да тръгне сред изселническите организации в Турция. Но не толкова наглите призиви и безумните претенциите предизвикват изумление в този акт, колкото фактът, че депешата е изпратена и до двамата президенти, макар на практика да засяга неща, чието евентуално изпълнение зависи единствено от волята и разбирането на българските институции…

Да  бъде официално въведено задължителното за държавните образователни институции училищно изучаване на турския език от децата, имащи статут на български граждани от турски произход, гласи едно от многото искания, под които се очакват подписите на т. нар. „двойни граждани”. В текста се настоява и за създаването на частен ВУЗ – Балкански университет, в който различните специалности да бъдат преподавани и на турски език.
Друго искане, което отново се вади на дневен ред, е – както „Десант“ първи алармира – федерацията „Справедливост България” да получи честоти за регионално радио в смесените региони у нас, където живеят компактни маси „етнически турци”.

През лятото Мюмюн внесе в СЕМ книжа с очакване да получи честотите и да стартира радиопредаванията на „майчин” език, а вече по будките безплатно се разпространява вестникът му на турски „Ажанс бг”, както щяло да се казва и радиото.
В текста на подписката се посочва, че неотложно трябва да се заличат от регистрите на ГРАО всички български, руски или други имена, насилствено наложени по време на т.нар. „възродителен процес”, да се издирят документите в Държавния архив за всички вакъфски имоти на Главното мюфтийство у нас, след което те бъдат възстановени и предоставени на мюсюлманите.

Освен това се счита за наложително да бъде създадена Държавна агенция за малцинствата със структури на областно и на общинско ниво във всички райони със смесено население, които да подпомагат реализирането на проекти и усвояването на средствата от еврофондовете в тези най-бедни и икономически неразвити части на страната. Другото екзотично искане е свързано с желанието на старите изселници в Турция от 1950-1951 г. да възстановят българското си гражданство.

„През последните 3 години сме свидетели на сериозен напредък в икономическите и културните връзки между двата народа, заслугата за които несъмнено принадлежи и на вас. Ние със задоволство приемаме, че е налице реално изразено желание да се загърбят редица проблеми от миналото и да се сложи край на опитите на определени националистически кръгове да противопоставят двата народа. В тази връзка като пример за цяла Европа е фактът с приемането на 11 януари 2012 г. от Народното събрание на България на декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани”, се посочва в писмото до турския и българския държавни глави.

През септември т. г. Сезгин Мюмюн сезира Международния наказателен съд в Хага с жалба-искане „за съдебно разследване на престъплението геноцид”. Документът отпътува със специален куриер, заедно със 117 страници с „доказателства“ за това, че „в България се провежда (преди и сега) политическа и етнически мотивирана систематична геноцидна престъпна държавна стратегия, насочена срещу повече от 1 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание”. Посочени са и претенции за „пълно репариране на всички нанесени морални и материални щети и пропуснати ползи на всички пострадали лица“ и т. н.

Докато въпросният Мюмюн неуморно друса по реверите всевъзможните институции и власти не само у нас, ами и по света, българските държавници проявяват необяснимо търпение и бездействие, да не говорим, че с повод и без повод непрекъснато гастролират в Турция.
Само че дори не си отварят устата, за да поставят там въпроса, който до болка вълнува потомците на хилядите бежанци от Беломорска Тракия – този за обезщетенията, дължими им от южната съседка за изоставените принудително имоти в днешните й граници.

Бележка на редакцията: Успоредно със серията от скандали с турски адрес, като капак дойде и новината за появата на своеобразния втори том на позорния „Пътеводител на османска България“ на издателство „Вагабонд“, озаглавен „Турците в България“. В четивото доц. Йорданка Бибина откровенно подменя историческите факти и истина и нагло твърди в стил Мартина Балева, че турско робство у нас не е имало!




В категории: Политика , Горещи новини