Като потомък на предци, загинали за Освобождението на България от Османско робство по време на Априлското въстание 1876 г.,
съм особено чувствителен към темата за националната ни сигурност. Приех с отвращение създаването на ДПС, което по същество е чистоетническа партия, чиято основна цел е разклащане устоите на българската държава. Забележете кой е лидер на тази партия и каква е политическата му биография. Позорно е, че в редиците на ДПС са се наредили политическите цветарки Христо Бисеров, Йордан Цонев и още няколко самозабравили се българи. От какви права и свободи са лишени, та са се заврели там, дето не е мястото на нито един българин.
Моралната и материалната подкрепа, които получават ДПС и главното мюфтийство от арабските страни и южната ни недобронамерена съседка Турция и опитите им за ислямизация на България обаче вероятно ще предизвикат ново Априлско въстание.
На повърхността у нас излязоха неочаквано много неща, които притесняват не само мене, но и всички българи. Спомнете си от кои райони в България се появиха срамни за страната ни деяния. Основно това са Родопите, Разград, Търговище, Шумен и циганските гета.
На какво основание в Кърджали редом, до националното ни знаме, стои турското знаме?! Защо в администрациите от посочените райони се говори само на турски език? Още по-страшно е, че днес самозабравилите се лидери на ДПС Ахмед Доган и Лютви Местан искат нов прочит на историята ни и определят Балканската освободителна война като форма на „възродителен“ процес. Както са тръгнали, ще стигнат и до най-голямото си нахалство – да поискат и автономия.
Необяснимо е обаче мълчанието на Народното събрание, Президентството и правителството. За кой ли път те показват, че за тях националната ни сигурност не е приоритет. Управляващите трябва още сега да започнат сериозна работа по изясняване близката и далечната цел на расизма и национализма, иначе аз ще живея притеснен от агресивно настъпващата ислямизация.
А вие?
