В турските карти Пловдив, а и други наши градове, често се отбелязват и с турските си имена
04 Януари 2013, Петък
Преди десет години, в една моя публикация по повод опитите на Юнал Лютви да внуши от ефира на Българското национално радио
през ноември 2003 г., че такова понятие като „помак“ няма, бях написала: „Българите сме търпеливи и толерантни. От ДПС познават тази наша прекрасна черта и я използват. В името на т. н. „български етнически модел”, те желаят да забравим историята си, да забравим думата робство, а покрай нея – иго, гнет, гяури, сега вече и думата помак”.
Още тогава предупредих, че след като заличим тези бодливи думи, ще дойде ред на още няколко редакции на учебниците по история, а после е възможно да се наложи, пак в името на прочутия вече етнически модел, да направим незабравимо и блестящо аутодафе и да хвърлим на кладата цялата си художествена литература, заедно с народните песни за робството. Като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”, „Три синджира роби”...
И ето, десет години по-късно е видно, че проблемът не само остава, но набира скорост. Прав е акад. Георги Марков като казва: „Неоосманизмът в Турция се развива от десетина години, като един от идеолозите му е турският външен министър Ахмет Давутоглу”.
И дава пример с издадените наскоро у нас две луксозни книги, от които става ясно, че се скъсва със заветите на Кемал Ататюрк: „Пътеводител на Османска България” и „Турците в България”.
Знае се вече, че на турските географски карти българските селища фигурират с турските си имена, например Пловдив е Филибе, а България упорито се нарича Булгаристан.
Нима това е случайно?
Случайно ли Ахмед Доган заяви, че Балканската война не е освободителна, а война за етническо прочистване?! Случайно ли политиците от ДПС се насочиха към нови услужливи „учени”, които да твърдят, че не е имало Батак; че еничарите са били доброволно давани от родителите си деца; че Левски е закононарушител; че България тормози мюсюлманите си. Та оплакванията им стигнаха чак до ЕС.
Случайно ли е, че ако влезете в модерна книжарница, ще се натъкнете на десетки турски и протурски книги, а ако пуснете телевизия, ще попаднете на турски филм, докато в същото време наши произведения на изкуството и особено на литературата така и не се появяват на турския пазар по причина, че, видите ли, те „не будели интерес”.
Но да се върнем на питането на Юнал Лютви, който преди десет години твърдеше, че понятие „помак” няма. Към края на 2012 г. някои положения в борбата на етническата партия за „права и свободи” бележат промени. Сега не само има помаци, но те вече са и „отделен етнос“.
А една невзрачна и манипулирана личност, именуваща се Ефрем Моллов, създаде в угода на Турция цял Европейски институт „Помак” и написа книга, в която да проповядва тази нелепица.
За това как се налага твърдението, че помаците са отделен от българите етнос, споменава и акад. Георги Марков, който отбеляза миналата година: „Докато през май в Смолян Дружба „Родина” чествахме своята 75-годишнина в читалището, в един местен хотел проф. Евгения Иванова говореше за помашки етнос, а трима депутати от ДПС, начело с Ариф Агуш, слушаха със задоволство, седнали най-отпред”.
Интересно е да разберем какъв ще е днешният коментар на Юнал Лютви за съществуването на помаците.
И докато ДПС и правителствените среди в Турция, пък и „високообразовани” платени българи са „уверени”, че в България турско робство не е имало, филмът „Великолепният век” с всеки свой епизод в прав текст налага понятието „робство”.
В него нещата се назовават с истинските им имена, като изключим, че турските пирати, вилнеещи в Черно и Средиземно море, са наричани от Сюлейман „мореплаватели”. Тъкмо те пленяват гордата испанска принцеса Исабела и му я продават като робиня. Самият султан по повод нейното роптане изрича: „Обяснимо е да се гневи на робството”.
В същото време в дворците на владетеля непрекъснато се стичат нови и нови наложници, като всяка от тези девойки с голяма „радост” получава турско име. Така например Анжела става Мелек.
Същото е ставало не само с наложниците, но и с робите, еничарите... Иначе нас обвиняват за т. нар. „възродителен процес”. Но всичко зависи, както виждаме, от инструктажа, получен от Анкара. Така и за нашите политици, както е изгодно за тайната-явна политика на Турция, помаците ту ги няма, ту ги има.
