Той обеща прозрачна администрация и качествени услуги в община Бургас
11 Януари 2013, Петък
Следва „Дюнигейт 2“, със специалното съдействие на Димитър Николов. Този път, в защитените зони на резерват Атанасовско езеро
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net
Ще видите, колко много дюни ще спасим и какви промени ще направим, зарече се оня ден премиерът Бойко Борисов. И поиска от прясно положилия клетва главен прокурор Сотир Цацаров веднага да започне проверки на всички сделки със земя по Черноморското крайбрежие от 2004 г. насам. Искрено се надяваме прокуратурата да тръгне първо от Бургас. Където един друг скандал със строеж на цяло вилно селище в защитените зони на резерват Атанасовско езеро цъка като бомба със закъснител. И ако „Дюнигейт“ в Несебър може да бъде замазан с две уволнения на държавни чиновници, много е възможно избухването на този да отнесе и кметска глава.
На 27 септември 2012 г. Административният съд в крайморския град излиза с едно любопитно решение. Магистратите осъждат кмета на Бургас Димитър Николов (избран втори мандат с гласовете на ГЕРБ) за мълчаливия му отказ да издаде скица на една нищо и никаква нивичка от 500 кв.м., която се води урегулиран поземлен имот в землището на с. Рудник.
Голяма работа, сигурно е станала грешка, защо му е на Николов да се заяжда толкова на дребно, ще си каже някой. Само дето няма грешка. Повече от три месеца след крайния срок за изпълнение на съдебното решение, бургаският кмет все така се инати, поставяйки се над законите в държавата. И ясно показва, че няма такава сила на света, която да го принуди да извърши въпросната административна услуга.
Какво ли се опитва да прикрие с мълчаливия си отказ Николов?
Водени от желанието да открием отговора на този въпрос, стигнахме до собственика на печалното парче земя Радион Недев. Оказа се, че заради чиновническо безхаберие, имотът му бил завзет от „Солт лейк дивелопмънтс“ - собственик на огромно ваканционно селище, което се изгражда от няколко години в защитена от „Натура 2000“ зона край Атанасовското езеро. Съдебното решение на БАС било само върхът на айсберга в една дългогодишна имотна сага.
Бюрократичната машина в действие Радион Недев стопанисва селския имот в Рудник от края на 70-те години на миналия век по параграф 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Теренът се намира извън регулацията на населеното място, в красива местност близо до Атанасовското езеро, на пътя на Виа понтика. Атрактивен го прави и това, че е на 10-тина минути път от „Летище Сарафово“ и на 15 от морето.
Това е една от причините Радион да поиска го купи от общината и през 1993 г. брои за него 7 300 лева. При съставянето на нотариалния акт, издаден на негово име, са били приложени всички необходими документи, включително скица на имота с номер 312 от 16 март 1993 г. (на Общински народен съвет-Бургас) и оценителен протокол от 16 февруари същата година.
Председател на комисията пък, издала оценителния протокол преди 20 години, е Красимира Черкезова, която в момента е шеф на отдел "Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация" в управляваната от ГЕРБ Община. Правим това уточнение не случайно, защото името на Черкезова играе ключова роля в последвалите събития, както ще стане дума по-нататък.
По някаква причина армията чиновници, ангажирана по тази сделка, пропуска да впише земеделската земя в кадастралните регистри на общината. Грешката им обаче привлича вниманието на бургаския адвокат Румен Илиев, който по това време защитава интересите на Радион Недев.
На 20 януари 2006 г. Румен Илиев вписва на свое име в търговския регистър фирма „Солт лейк дивелопмънтс“ ЕООД, след което прехвърля дружеството на 86-годишната си майка Стоянка Симеонова. Подобен ход може да бъде обяснен само с желанието на юриста да се предпази, макар и формално, от евентуален сблъсък на интереси.
За нула време се намира реститут, който още по-набързо доказва право на собственост върху вече продадения от общината имот и тутакси го продава на... „Солт лейк дивелопмънтс“, без Радион Недев и да подозира за това. Защото общината продължава услужливо да укрива грешката си в кадастралния план.
Адвокатът вече е заявил инвестиционните си намерения да строи ваканционно селище за чужди граждани в резервата, а общинските душици винаги безпогрешно надушват в коя работа има много пари.
В омагьосания кръг на параграф 22 За тези, които не са чели Джоузеф Хелър, същината на този параграф е в следното. Мърдане няма, краят е в началото.
Разбрал за капана, който му е устроен, Недев подава през 2007 г. жалба в отдел “Кадастър, регулация и застроителни планове“ към общината. В нея той настоява експертна комисия да извърши проверка и в случай, че не открие пропуски в неговите доказателства за собственост, да излезе с констативен акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план на Бургас.
Със задачата се заемат Антоанета Бяндова, главен експерт в отдела, и колегата й Румен Геренски. Двамата мерят, заснемат, изчисляват, сравняват и накрая излизат със становище, че Недев казва истината и, гледай ти, някой е забравил да отрази данните от нотариалния акт в кадастъра. Обаче и те не го правят.
Вместо това пишат в заключението си: „Парцелът попада частично в имот 10, масив 26 по плана на Рудник, собственост на „Солт лейк дивелопмънтс“, съгласно нотариален акт от 2006 г.“ И още, че статутът на земята е променен и там е започнало строителство.
Така лъсва парадокс, който в една правова държава не би следвало да затрудни дори и начинаещ магистрат. Виновните общински чиновници, оплескали кадастъра, досега трябваше да бъдат наказани, а по-голяма тежест пред институциите да имат документите на първия по право собственик.
В България обаче нещата не стават така.
Да си си пазил имота, изтървал си влака, изненадващо казва Бяндова на втрещения Радион, който месец по-късно отива да си иска скица, уверен, че имотът му вече е нанесен прилежно в кадастралния план. Оказва се, че процедурата по допълване на плана е спряна, заради възражение от името на Румен Илиев.
Оправяйте се в съда, заключава в официалния си отговор Бяндова и с това, според нея, ангажиментът на общината напълно се изчерпва.
В съда обаче отказват да уважат исковата молба на Недев, искат от него скица на имота, за да допуснат съдебен процес. И го връщат в общината. Която отново му заявява – ще видиш скица, само ако съдът ни разпореди. И така до побъркване.
Накъде духа вятърът на промяната В края на 2007 г. в кметския стол на червения Йоан Костадинов сяда Димитър Николов от ГЕРБ. Пред избирателите си той обещава прозрачност в работата на общинската администрация и безкомпромисност към корумпираните, мързеливите и некомпетентните членове на наследения от Костадинов екип.
Обнадежден, че вятърът на промяната най-сетне е стигнал и до Бургас, Радион Недев подновява искането си. Човекът продължава да настоява за скица, с която да докаже собствеността си. Но за целта, имотът му трябва да бъде първо отбелязан в кадастралната карта.
Вместо очакваното съдействие, на домашния му адрес валят писма, чието съдържание буди недоумение. Извинявайте, господине, но не можем да ви издадем скица от техническа служба – с. Рудник (!), защото имотът ви попада извън регулацията на селото. Или – вашата работа не може да стане, защото тоя имот е в обхвата на кадастралния план на с. Черно море (!).
В някои от текстовете прозират елементи на сарказъм - „обаче ако много настоявате, ще ви изготвим скици-извадки, но теренът ви няма да е показан в тях, а ще видите други елементи от кадастъра – дере, полски път, хоризонтали и др.“
През това време „Солт лейк дивелопмънтс“ вдига над 50 къщички в резервата и подава документи в общината за одобряване на ПУП-ове за още толкова, плюс три басейна, един магазин и бистро. Димитър Николов дава съгласие. Няма значение, че в новите планове е предвидено нивичката на Радион (мъжът през ден е пред кметската врата да моли за съдействие) да бъде превърната в паркинг.
Всъщност, Николов едно към едно прилага йезуитските похвати на предшественика си Костадинов, с които праща потърпевшия в девета глуха.
На сцената излиза РИОСВ През октомври 2006 г. регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите в Бургас дава съгласувателно писмо на „Солт лейк дивелопмънтс“, което да послужи пред властите при промяната на предназначението на земеделските имоти на фирмата за изграждане на жилищни сгради и при одобряването на подробния устройствен план на селището.
Според щатните еколози строителството попада в защитена зона „Атанасовско езеро“, но въпреки това инвестиционното предложение на „Солт лейк“ не подлежи на задължителна оценка за въздействие върху околната среда. Вече знаем от скандала с дюните в Несебър как се пишат подобни становища и срещу какво.
Като доказателство, че около мнението на РИОСВ има нещо гнило, са две решения на Бургаски районен съд от миналата година. С тях магистратите потвърждават наказателни постановления (на новото ръководство на РИОСВ, в лицето на нарочения за уволнение Бойчо Георгиев) за едно и също нарушение срещу фирмата строител (за глоба от 2000 лв.) и срещу Красимира Черкезов (глоба от 500 лв.).
Като началник на отдел „Строителен контрол, въвеждане в експлоатация и незаконно строителство“ в дирекция „Устройство на територията“ в Община Бургас, Черкезова е въвела в експлоатация в селището незаконни обекти. Става дума за три водни басейна и една локална пречиствателна станция, отпадните води от която се заустват в река Дермен дере без разрешение от РИОСВ.
Санкциите срещу „Солт лейк дивелопмънтс“ пък са за това, че замърсяват околната среда. Редно би било, съдебните решения да послужат пред РДНСК, пред прокуратурата или следствието. РИОСВ обаче няма полза да го прави, а общината – интерес.
Напротив, смърдящият на корупция документ на инспекцията по опазване на околната среда от 2006 г. и досега служи на Димитър Николов като удобно оправдание. Срещаме го и в писмо на кмета до Министерски съвет от края на август 2011г., като отговор на възложената му задача от МС да провери сигнал за изграждане на незаконно селище в защитената зона на Атанасовско езеро.
Тук отваряме една скоба, без да се заяждаме. Писмото е с изходящ номер 94-Р-5В (2) от 29 август 2011 г. В него, освен всичкия прах в очите на премиера, на трета страница има следното обяснение: „...в имота са изпълнени три басейна, които... не подлежат на въвеждане в експлоатация“.
Наказателното постановление на РИОСВ срещу Черкезова, извършила незаконната експлоатация, е с дата 10 ноември 2011 г. Пита се, защо Димитър Николов е допуснал подобно нарушение и има ли цена затварянето на кметските очи.
А в същото време Радион Недев продължава да си търси правото.
И малкият човек може да бъде опасен Недев е горд човек, вече на 65 години, и нито за миг не си е представял, че ще се остави на местната управа да го стъпче. Прочел някъде, че човек осъдил някакъв кмет за мълчалив отказ. И решава да действа по този хитър план. Започва да входира едно след друго искания за издаване на заветната скица. На общинарите им писва и спират да му отговарят. Той изчаква да мине указания в закона срок, след което бързо завежда дело в Административния съд. И го печели.
Общината не обжалва решението на съда, даже плаща разноските по делото на Недев. Но така и не му издава скица. С писмо от 3 ноември м.г. чиновниците препращат човека да си търси копие от документа този път в общинска служба „Земеделие“.
Откъдето пък на 29 ноември му отговарят:
„Не можем да ви издадем исканата от вас скица. Съгласно приложеният констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, съставен на основание параграф 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, имотът попада в част от имот, чийто собственик е „Солт лейк дивелопмънтс“ ООД и към настоящия момент е закрита партида“...
Параграф 22, а?
