Текстът под тази снимка в сайта на президентството гласи: „Държавният глава прие почетния караул на пл. „Св. Александър Невски” в столицата и положи венец пред Паметника на Незнайния воин
11 Януари 2013, Петък
Той подава ръка на падналите, плаща сметките на бедните длъжници и обещава подкрепа за националната кауза – изучаването на Ледения континент
Автор: Диана Славчева
Едно време много нашумяла беше комедията в три действия на Николай Островски „Бедността не е порок“. Тъжното е, че днес нашите властимащи я играят като трагикомедия, при това не в три, а в ежедневни действия.
През соцвремената Радой Ралин бе перефразирал заглавието й в „Бедността не е порок, а урок“. Сега смело можем да кажем, че новият мушморок на „Дондуков“ 2 добре си е научил урока и майсторски използва бедността на българските поданици като... златна мина.
Ровейки из нея, президентските пиари са напипали благодатна жила, като всеки ден измъкват на повърхността от там тонове бляскав златен прашец, с който лъскат щедро медийния образ на държавния глава. Процедура, особено належаща, след като с новогодишното си обръщение ни направи за смях на целия свят.
Бедността на народонаселението създава благоприятен фон, на който президентската фигура титанично да се въздигне като един благороден и милосърден държавник.
Ето на, тази седмица Плевнелиев демонстративно извади цели 321 лева от джоба си, за да плати... здравните осигуровки на една най-обикновена жена от народа. 57-годишната врачанка Мария Иванова (по някаква ирония на съдбата съименничка на прессекретаря на президента Мария Иванова, ама не е тя, де), понатрупала доста дългове като безработна. И след като неплатените наеми за общинското й жилище били погасени по нареждане лично на врачанския кмет, тя набрала кураж, па си изпросила от държавния глава пък да й се опростят здравните осигуровки. Което и сторил Росен Плевнелиев, плащайки дължимата от Мария сума. Трогателно до сълзи, наистина!
Не така отзивчиво обаче откликнал на воплите й премиерът Борисов, до когото тя също писала писмо. Впрочем, стана ясно, че безработната врачанка направо е дала ултиматум на министър-председателя... или да я вземе за своя жена, или да си я направи любовница. Иначе не виждала как ще оцелее! Малеее, ако вземат сите българки заедно да пращат такива предложения до бате ни Бойко, то ще трябва сградата на „Дондуков“ 1 да бъде превърната в харем. Ама барем бедните женици у нас ще си заживеят по-добре.
Стратегията на пиар отдела на президента, замислена като доктрината ,,Всеки ден благородни постъпки“, бе приложена дори в почивните дни, когато Плевнелиев кротко си лъзгал ските по трасетата в Банско. Не щеш ли, ей така, както безгрижно си се спускал по стръмните бели писти, той – ама съвсем случайно, съзрял паднал човек. И като истински „спасител в снега“, както веднага го кръстиха зевзеците, той тутакси набил спирачки и му подал ръка да се изправи. Сценариите за театрални драми на това място предвиждат масово вадене на носни кърпички и забърсване на спонтанно бликналите сълзи на възторг от смелата постъпка. Следва пеене на псалми в прослава на смелия герой и благославяне на светлата му персона.
В случая развръзката е още по-драматична и дори емблематична за ситуацията в страната. Когато падналият скиор се отърсил от стреса и вдянал кой му е подал ръка в трудния момент, хукнал да благодари на държавния глава, но той скромно се бил отдалечил и изчезнал в мъглата, без да дочака благодарностите. За сметка на това пък пострадалият гласовито разтръби пред услужливите медии, че бил гласувал на изборите за Калфин, но сега Плевнелиев заслужил уважението му.
Едва ли, завалийката, е подозирал, че изричайки като обобщение фразата: „Той се оказа достоен човек“, всъщност е потвърдил, че стратегията на президентските пиари действа безотказно. А ореолът около стопанина на „Дондуков“ 2 започва все по-силно да свети със собствена, а не с отразена светлина.
Така, някак си по-лесно народът може да му прости например, че не даде рамо на българските пенсионери, когато търсеха помощта му – нито ги прие, нито реагира по някакъв начин на молбата им да наложи вето върху „Бюджет 2013“ в частта му, касаеща пенсиите.
Но пък преди дни увери в поздравително писмо първия българин, развял родния трибагреник на Южния полюс – проф. Христо Пимпирев, че „президентската институция ще продължи да подкрепя българските полярници и техния упорит труд за изучаването на Ледения континент като една от важните национални каузи”.
Е, поне вече знаем коя е една от важните цели на държавата. Щото у нас всичко сме втасали, та ще оправяме и Антарктида. Добре, че предвидливо тази информация не е илюстрирана с фото, че току-виж снимка от връх Снежанка, да речем, можеше да се окаже на мястото на Южния полюс.
Това е идея! Плевнелиев все още не е ходил на Антарктида, то не като да отскачаш до Англия и Щатите по два-три пъти на месец, но е крайно време - национална кауза е това, нема шест-пет! И като тръгне, да вземе със себе си пет-шест министри (Цветанов, Дянков, Лиляна Павлова и т.н.), гербаджийски бизнесмени, журналисти (Бареков, на първо място, в. "Стандарт", вестникарите на Доган-Пеевски), депутати, проф. Николай Овчаров и така нататък. Да отиват и хич да не се връщат.
