Пишем ви група учители от ОУ „Д-р Петър Берон” в Ямбол. Работим в непоносими условия!
Училището ни се намира в циганската махала на града и обучаваме предимно циганчета, много от които не знаят български и си нямат и най-малката представа за какво трябва да идват на училище.
Децата циганчета биват насърчавани от родителите си да се държат нагло и предизвикателно с нас, учителите. При най-малкото усилие от наша страна да ги накараме да учат или поне да спазват някаква дисциплина, веднага в училището и в класните стаи се изсипват разярени родители, много често предвождани от тълпа други цигани и започват да ни крещят, викат, псуват затова, че уж сме се карали на децата им, а нерядко дори ни заплашват с убийство и даже посягат и се саморазправят с нас.Тези дни следобед една от възпитателките ни, Светла Хлебарова, е направила най-безобидна забележка на едно циганче за това, че отказвало да си напише домашната.
Детето се обидило, че му отправят забележка и самоволно избягало от класната стая, като след малко докарало баща си, който още с влизането се нахвърлил със закани за убийство върху възпитателката. Избутал учителското бюро в ъгъла и заклещил там учителката като натискал и блъскал бюрото върху нея, а после започнал да я налага с юмруци и да я души. Борбата между тях траяла 15 минути, като през цялото това време бащата повтарял, че ей сега щял да я убие. Самата учителка е страшно стресирана и близо два дни не може да се съвземе от преживяното.
Подобни сцени при нас са ежедневие. Най-фрапиращ беше случаят отпреди две години, когато на една наша колежка беше нанесен много жесток побой от родител циганин, при което тя получи комоцио и изпадна в безсъзнание като дълго време след това лежа и се лекува в болница. Неизвестно защо случаят беше потулен от директорката ни Лиляна Славова, като за целта тя насъскваше и помощник-директорите да обикалят и да заплашват учителите да си мълчат, ако искат да запазят работата си. Тогава тя дори привикваше учителите един по един и ги заплашваше, че само да научели от Инспектората за този случай, щели да хвърчат глави и затова, за наше добро, трябвало да внимаваме какво и на кого говорим, за да не стигнела информацията до РИО.
И сега в училището цари пълна шпиономания, учителите са раздвоени – едните казват, че така не може да продължава, други веднага ги парират, че ако се оплакват, ще почнат проверки от РИО и няма да ни оставят на мира журналисти и проверяващи. По-добре било да си траем и да не се набиваме в очите на хората, така никой нямало да ни закача.
Но наистина положението просто е нетърпимо. Редовно се крадат дамските чанти на учителките, от тях се взимат пари и други вещи. Колегите третират такива случаи като дребни инциденти и казват на потърпевшата: „Карай сега, ще ги прежалиш, ставали са и по-лоши работи“. Понякога циганчетата ни замерват с тебешир, идват и рисуват с тебешир или химикали върху дрехите ни, докато преподаваме, а някои, особено по-големите от прогимназиалния курс, докато вървим по коридора или стълбите, плюят отгоре ни и бягат. Други ни ритат или бутат с ръце нарочно, а после като ги питаме защо го правят, и те не знаят. Страх ни е да им повишим тон, защото го възприемат като голяма обида, което може да ни докара доста неприятности, какъвто беше и случаят с колежката Хлебарова.
С някои неща свикнахме и вече не им обръщаме внимание. Възприемаме като нормално по време на час например да се изсипе в класната стая цялата рода на някой ученик. Без да се притесняват от нищо, родителите влизат в класната стая, докато тече урокът, и започват да обсъждат с децата си на турски някакви си техни работи, и то на висок глас. В сутрешните часове редовно идват по няколко загрижени майки, които носят храна за децата си да закусят, защото сутринта им се спяло. И не стига това, ами сядат при тях на чиновете и ги хранят в устата. Няма да се учудим, ако някой ден дойдат в час с възглавници и завивки и накарат децата си да доспят по време на час.
На практика училището ни е разграден двор и всеки може да влиза когато си поиска и да се разправя с нас. Охраната, която е поставена на входа, не върши никаква работа и не упражнява контрол кой влиза и кой излиза от училището. Когато им направим забележка, бодигардовете се държат нагло и предизвикателно и ни обясняват, че не искали да влизат в конфликт с циганите, за да не пострадали и те. Повече така не може да се работи! От години в района не сме виждали униформени полицаи, които да патрулират и въдворяват ред. Публична тайна е, че те се страхуват да се движат из циганската махала и в частност около нашето училище.
Директорката ни Лиляна Славова прави всичко възможно проблемите, които имаме с циганите, да не се разчуват и даже заплашва пострадалите учители с уволнение, в случай че се оплачат. На всеки педагогически съвет тя повтаря едно и също, че всички ние трябвало да си пазим хляба и да не се оплакваме въпреки проблемите, които имаме с циганите, защото вярно било, че положението ни е лошо, но ако сме останели без работа щяло да ни бъде още по-лошо и все неща в този стил.
И така ние, за да си запазим хляба и работата, сме принудени да мълчим и да търпим всичките унижения, на които ни подлагат циганите.
Ние сме български учители. Работим в българско държавно училище и имаме нужда от защитата на държавата, в която живеем, в която работим и на която служим.
Възмутен съм от поведението на Лиляна Славова, тя трябва да бъде махната от директорския пост. Направете подписка и я разпространете до медиите. Оттук нататък името Лиляна Славова трябва да нашуми в цялата страна като синоним на конформизъм и страхливост, направете го. България има право да познава Лиляна Славова такава, каквато е!
