Съединението прави силата – тази всеизвестна българска максима ни е завещана още от времето на хан Кубрат.
Помним я, изписана е и върху сградата на парламента, но въпреки това твърде често не се сещаме за нея. И най-мъдрата прослойка от българската нация – пенсионерите, също я забравя. В продължение на две десетилетия нашите пенсионери все се обединяват и все са разединени. Понастоящем пенсионерските организации са към 20.
На национално, регионално, областно и общинско равнище. Тази значителна част от обществото ни обаче е твърде разслоена и разединена класово, социално, политически, духовно, идеологически и нравствено. Поради което нейни представители членуват и в най-различни политически партии, съюзи, обединения и прочее, като изповядват от крайно десни до крайно леви възгледи и убеждения.
Тъкмо тези обстоятелства създават пречки пенсионерските организации да се обединят и да предприемат съвместни ефективни мероприятия и действия за защита на общите си интереси. Те нямат никаква физическа и политическа възможност да блокират кръстовища, магистрали, булеварди и улици или пък да заплашват да срутят държавните устои. Така че и по този начин не могат да се борят за приоритетните си конституционни права. Отрицателният ефект от всичко това се стоварва върху собствения им гръб.
Но крайно време е да се сложи край на едноличните, групови, вождистки, безпринципни, задкулисни ежби, непримирими противоречия и борби, основани на принципа „Кой да води бащина дружина“. Обединението на пенсионерите, което е предпоставка за тяхната ефективна социална защита, може и трябва да се извърши чрез и по инициативата на съответните централни държавни институции: Министерство на труда и социалната политика, Министерския съвет и Народното събрание. Чрез приемането на Закон за възрастните хора, пенсионерските организации ще могат да се обединят в единна организационна единица с подходящо име, което примерно може да бъде „Обединен съюз на българските пенсионери“.
Такъв закон съществува в някои страни на ЕС, а също и в държави от други континенти. Фактически той ще представлява своеобразен кодекс за социалните, политическите, здравните, битовите, културните и всякакви други права на българския пенсионер. Един такъв нормативен акт би трябвало да бъде кодифициран в духа на основните принципи на Декларация на правата на човека на ООН, Европейската харта за правата на човека, международните форуми, посветени на проблемите на възрастните хора, Конституцията на Република България и българските национални традиции и особености. Би било добре на пенсионерския съюз да се делегира проектозаконодателна инициатива и правото да участва със свои представители в работата на всички заинтересовани ведомства.
