Тъкмо от това най-много се страхуват лудо забогатяващите на наш гръб политици
Живеем в поредния кръг на самоизмъчването. Съпротивителните сили на българското общество говорят за ниско ниво на възмущението от натрапената ни кафкианска действителност. Лутаме се като шашардисани мърморковци по мантинелната граница между граждани и поданици в опитното поле на демокрацията.
Медиите (с малки изключения) системно и методично опростачват и деформират резсъжденията, осакатяват мисленето. Предразположени сме да се превърнем в електорални тъпанари. Управляващите знаят, че реална политика не вирее в манипулирана нация. Те с ловкост използват наивността на политически неграмотните, за да ни заблудят с обещания и повтаряне на едни и същи сладки лъжи – техният вечен двигател в предизборните сборища.
Обяздиха наивността и глупостта на твърдия си електорат. Настанили са се като феодали във властта с цел лудо да забогатяват и да живеят във варварски разкош. Разиграват политически театър с цел да маргинализират значителна част от народа ни, да се възползват от неговата инертност и индиферентност, да култивират заблуди, да го разделят и противопостават, да го ограбват, да сриват ценностните му устои. Да стигнем сами до почти животинска битка за биологичното оцеляване.
Забелязваш ли, любезни читателю, че кризата у нас не се управлява, а сме оставени на нейното течение. При това замразяване на заплатите и пенсийките, при тая увеличаваща се безработица, при тая пълзяща като гъсеница инфлация и това ежедневно поскъпване на цените на хранителните продукти от първа необходимост, кой ли се интересува от предизборните обещания, изричани с високопарни фрази и ласкави прилагателни. Уви! Даже и врабчетата вече чуруликат, че недохранването и мизерията вървят ръка за ръка.
А нашият премиер сякаш е в друга политическа координатна система с хвалбите си за откриване на магистрали и разни имагинерни постижения на правителството. Той съзнателно премълчава, че навсякъде цари корупция, облечена във власт. Сякаш не му пука, че през изминалите три години той загуби чувство за уважение към възрастните, отдали младостта си за възхода на Родината. Кара ни да забравим откъде сме тръгнали и накъде отиваме и да участваме в една фантасмагорична демократична приказка, без да правим резлика между некадърни и корумпирани.
Та затова преходът се оказва толкова осъществим, колкото възможността да се получи кръстоска между бял гълъб и гарван лешояд. А я погледнете и вижте как живеят преуспелите бизнесмени и настоящи капиталисти в помпейски разгул и бурбонско безгрижие.
Днес България е най-бедната страна в Европа. Имаме си африкански модел на здравеопазване и патагонски вариант на образование. В Европа ни наричат народ от нещастници, народ, боледуващ от политическо ошашавяване. Стотици хиляди са поставени в идиотското положение да избират по-малкото зло, въобразявайки си, че по-лошо не може да стане и повече няма накъде. Обществото ни изживява незапомнен разпад. Българинът като че ли е загубил способността си да усеща къде свършва истината и откъде започва лъжата.
Има вероятност тези и бъдещите управници да скопят обществения живот и да ни имплантират чувство за безпомощност и безнаказаност. И разни слуги и предатели на човешката чест и достойнство ще ни заслепяват факирски с политически свещи и канделабри, за да не видим бруталното лице на действителността. Защо? Ами защото крезовски забогатяващите политици най-много се страхуват да не обявим война на мизерията.
Днес управляващите нямат страх от нищо. Но всеки от тях по свой начин се стреми само към едно – да не умре от срам. Защото им е известно, че върху гробовете на умрелите от срам никой не поставя цветя.
дядо Вълослав Стратев,
архонт на сиромашията
с. Добролево,
общ. Борован
