За Цецка Цачева е по-лесно да удря звънеца, отколкото да научи поне едно стихотворение на Ботев
05 Февруари 2013, Вторник
Неотдавна премиерът Бойко Борисов покани председателя на БАН и ректора на Софийския университет да присъстват на съвещанията на Министерския съвет,
да изработят становище по македонския въпрос, за да знаят той и президента Росен Плевнелиев какво да говорят, когато вземат становище по отношенията ни с Македония. Да, ама как учените ще изградят потребната политическа платформа, като те не са политици?! В случая Бойко Борисов много тарикатски се освободи от личното си задължение да формира и провежда национално отговорна политика с нашата западна съседка.
Съжалих учените като ги гледах как чинно стояха прави пред премиера и с благодарствени погледи засвидетелстваха съгласие, без да си дадат сметка колко отговорно е неговото поръчение.
В крайна сметка официално се разбра, че Борисов не е готов да стои начело на правителството. Не е лесно, на който и да е, да представлява държавата.
Заемащият този пост трябва да разбира поне малко от политология и социология, от дипломация и икономика, от историография и национална сигурност и да умее да говори български книжовен език. Държавата не може да се управлява по метода „шменти капели“ и с „асфалтова“ политика. Защото нито смъртността ще бъде намалена, нито раждаемостта ще бъде увеличена. Нито гладните ще бъдат нахранени, нито пенсионерите ще получат това, което заслужават.
Правителството доказа, че политически полуграмонтните съветници, верни на ГЕРБ, отдавна трябваше да бъдат заменени с хора учени, доказали се в професията си и в живота. Неоспоримо е, че ГЕРБ няма необходимия управленски капацитет и страда от въпиюща потребност от всякакви съветници. С тяхна помощ Цецка Цачева щеше да знае заглавието поне на едно Ботево стихотворение, Вежди Рашидов щеше да знае, че голямата оперна певица Гена Димитрова не е между живите.
Цветан Цветанов нямаше да нарече убийци лекарите от Горна Оряховица, Симеон Дянков нямаше да нарече най-учените българи феодални старци, Мирослав Найденов нямаше да пече чевреме сред фермерите, премиерът нямаше да връща младежите да пасат овце, безработните да садят картофи и да си продават семейните пръстени за хляб и да нарича депутатите от опозицията безделници. Нямаше да бъдат назначавани калинки в държавната и общинска власт и т.н. Ето защо на предстоящите избори аз няма да гласувам за провалилата се партия ГЕРБ.
