След 5-6 месеца арендаторите, които са вземали да обработват земи от частни стопани срещу аренда, ще започнат да им се издължават.
Кой с 60, кой с 80 или 100 кг зърно на декар. Или с пари, равни на цената на пазарната стойност на житото. Някои арендатори дават и по един литър олио за декар предоставена им земя.
Преди време рентата достигаше най-много до 50 кг. зърно на декар. Сега – до 100 кг. В миналото се подписваха договори за 3 години. Сега – за 8 години. По-рано арендаторите се „назладисваха“ да вземат земи под аренда, а сега се „натискат“. Защо стана така? Явно, че печалбата им от взетите земи под аренда нарасна. Щом е така, би трябвало те да увеличат количеството зърно за арендата. Да! Ама не! Траят си!
Преди години излезе „Закон за арендата“, според който арендаторите се задължваха да изплащат най-малко 30 % от печалбата на наимодателите. Какво стана с този закон? За него никой не говори, а арендаторите не искат и да го чуят, защото не им оттърва. Тъй като при добив 400 кг. зърно от декар, те трябва да дават рента 120 кг. Но няма кой да ги застави да го направят.
При връщане на земите в реални граници до всяка частна нива задължително се оставяше път. Сега при тази „комасация“ арендаторите обработват десетки декари пътища, от които печелят – без да дават рента за тях естествено.
Само след броени месеци предстоят парламентарни избори. Която политическа партия иска селскостопанските собственици да гласуват за нея, трябва да обърне сериозно внимание на проблемите в земеделието.
Да потърси виновниците от всички следдесетоноемврийски правителства за това, че в миналото, при съществуващото примитивно обработване на земята, ние изнасяхе огромно количество аграрна продукция, а сега се налага да внасяме всякакви селскостопански стоки. И разбира се, да им се потърси отговорност за разрухата в един от най-традиционните отрасли на родното ни стопанство.
