18 февруари 1873 г. Свиреп мразовит вятър пищи над заснеженото и сковано в лед софийско поле! А там, в края на град София, стърчи огромно черно бесило,
на което ще увисне със „страшна сила “ безсмъртният Апостол на българската свобода.
Около него надничат палачите с червени фесове, с озверени лица и невярващи на очите си, че най-после „предстои курбанът на Баш Комитата“! А майка България тъне в безутешен плач и горчива покруса за своя „един син“, преминал навеки в света на безсмъртието! Кой превърна обикновеното карловско момче в този исполин, този Прометей на българския бунтовен порив?
Този титан „от българска майка роден“, „таз душа опорна, с железен нрав“ отприщи гигантския бент на българския гняв срещу петвековния тиранин! За него, за Левски, манастирът и дяконското расо се оказаха тесни и той пръв стигна до великата спасителна идея за общонародно въстание срещу поробителя.
Намери се обаче една черна душа, един безродник, един български Юда, който предаде Дякона и хвърли в ужас и горък плач цяло Българско! По-късно един друг родоотстъпник, наречен Хаджи Иванчо Пенчович, стана жалък ортак и помощник на турския съд...
И неговото име остана като черно петно в трагичната българска история. Но в освободеното ни Отечество името на Васил Левски се превърна в гордо знаме и магнетичен порив на младите българи към кристално родолюбие!
Кой истински българин не свежда днес смирено глава пред тази светла личност, пред този връх на патриотичен дух и човешко величие! И колко необходими са в наши дни уроците на този наш светец, този Месия на българската революция!
Защото и днес, за най–голямо съжаление, се пръкват все още Хаджи Иванчо Пенчовци и Кириак Стефчовци, готови да продадат и нечистоплътните си души за презрените 30 сребърника!
Инак как да си обясним жалките напъни на онези псевдобългари, които искат да се премахне от училищните програми стихотворението „Аз съм българче“, разказа „Една българка“ и романа „Под игото“ на Иван Вазов.
Ами как да приемем факта, че някои наши пишман научни работници-историци тръбят, че баташкото клане било „някакъв мит, нещо несъстояло се“ и едва ли не дребен селски конфликт?
Историята ще накаже тези клеветници, които поругаха паметта на стотиците избити герои мъченици от Батак!
На такива набедени „историци“ трябва да се даде тотален отпор, да бъдат заклеймявани като опозорили се антибългари, изгаврили се с жертвите на кървавия ятагански произвол!
Всичко това за сетен път показва колко много ни трябват днес и завинаги заветните уроци на безсмъртния апостол и български светец Васил Левски!
