Крилатите думи на извършилия раздържавяването Иван Костов „Държавата е лош собственик” сега са любима фраза на Симеон Дянков
21 Февруари 2013, Четвъртък
Нов Златен век е възможен, но трябва да си го направим сами. Тези, дето идват отвън, вече ги видяхме
Въпросът „Можем ли да спасим България“ би трябвало да се предхожда от други, на които първо трябва да се даде отговор. Като „Трябва ли да се спасява България?” и „Искаме ли да я спасим?”.
Очевидно е и за най-големите оптимисти в тази страна, че положението в родината ни е трагично. Разрухата в икономиката, разпадът на държавността, деградацията на основния социален елемент – семейството, а оттам и на гражданското общество, срастването на всички власти с престъпността и т. н. доведоха до наблюдаваната миграция на населението и демографския срив на българския етнически елемент. В момента България не е просто разграден двор, тя е ничия земя и е напът да се превърне в историческо географско понятие!
Защо се стигна дотук? Безспорно причините са много и се коренят в близкото и по-далечно минало, но като че ли най-важната от тях е духовната нищета! Както са казали римляните: „Каква полза от законите, когато има упадък на нравите!”.
Оказахме се със слаб имунитет, загубихме идентичността си, онова, което са корените на нашата същност като човеци и като народ. Ликвидирането на националната ни интелигенция след Девети септември, фалшивото благоденствие от времето на соца, насилственото изтръгване на българите от естествената им селска среда и утопичните объркани теории за „равенство” направиха това, което не успя петвековното турско робство. След т. нар. демократична смяна на властта попаднахме в духовен вакуум.
Появиха се наши и чужди шамани, създадени в лабораториите на ДС и чуждите разузнавания, които систематично през всичките тези години служеха на чужди интереси и унищожаваха всичко родно. „Либералната” идея се оказа псевдолиберална и удобна само за онези, които бяха във властта и създадоха обръчи от фирми. Същото се отнася и за „социалистическата” идея – тя де факто фигурира само в името на БСП. „Демократите” пък направиха първата масова приватизация, но само за тях. Ирония на съдбата е, че след това Иван Костов създаде „Демократи за силна България”.
Човекът, който раздържави икономиката, казваше: „Държавата е лош собственик”. След повече от десетилетие същата фраза употребява и господин Дянков. Господа, но нали вие представлявате държавата?! Значи, вие сте лоши собственици и лоши държавници!
Политолозите, социолозите и социалните антрополози ронят крокодилски сълзи за липсата на гражданско общество в България. Същите, при цялата им образованост, и досега се объркват да дадат определение за ляво и дясно в политиката. Истината е, че не може да има силно гражданско общество, а и силна предприемаческа класа, без силна държавност! Тези три компонента са движещите сили на развитието в неговия спираловиден ход. Но в нашата социално-политическа действителност се наблюдава тяхното пълно смесване, което води до такива явления като параохранители, респективно паравоенни структури, параикономика (т. е. „сива” икономика), паракултура, сиреч халтура или по-известна като чалга култура. Частицата „пара-“ всъщност идва от гръцки и означава „около-“ нещо, до нещото, но не точно същото.
Стигнали сме до фазата и на парадържавността. Защото всички битуващи „законни” власти в нашата държава представляват микс от бивши и настоящи тайни служби, разведки, лобизъм и ъндърграунд, поръсени с много балканска пикантерия. А това обикновеният простосмъртен човек нарича просто мафия.
Ето защо, за да си дойдат нещата на мястото, е необходимо ясно разграничение между държава, бизнес и гражданско общество от една страна, и реално разделение на властите в държавата –от друга. Без лобизъм на държавните институции за частния бизнес или за корпоративни интереси, както е сега. Без мимикрия на т. нар. граждански организации или казионни профсъюзи, някои от които отдавна са станали синоним на перачници за пари.
Дали е възможно да спасим България? Възможно ли е ново българско Възраждане, нов Златен век? Знам само, че ако отговорът е „да”, то трябва да бъде извършено отвътре, от нас. Тези, които идват отвън, вече ги видяхме. Бъдещето ще покаже доколко времето е в нас или просто ние сме във времето, което изтича и преминава в минало.
