Историята има забележителното свойство да се повтаря.
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Специалистите твърдят, че това става на около стотина години, колкото новите поколения да са забравили какви са ги вършили техните предшественици и да допуснат същите грешки.
В България събитията обаче се повтарят циклично на съвсем кратки интервали от време. Минат се, не минат четири години и хората там имат чувството, че участват в сюжет, който вече са разигравали.
Обикновено той започва с огромно недоволство, породено от нещо конкретно. Веднъж то е банковата система, друг път сметките за ток или парно. Следват народни протести и пушилка, иззад която се подават три глави – на БСП и ДПС, готови винаги да си върнат властта, пък ако ще в коалиция и с клуба на пенсионера, и тази на някой нов трибун, навлякъл одеждите на спасител.
С времето се явяваха много такива с най-различни натюрели – нежен и изтънчен (Филип Димитров), интелигентен и възпитан (Симеон Сакскобургготски), твърд и коравосърдечен (Иван Костов), мъжкар, който разтуптява сърцата на момичките (Бойко Борисов).
Всички до един са се движили плътно по сценария. След обещанията да се накажат предишните – лошите и корумпираните, за два-три месеца властта е потопявала в доволство и съблазън новите, които, наместо да изпълнят дадената дума, са й се отдавали най-перверзно (на властта, разбира се).
Подир четири години пак същото.
Бойко Борисов, който тези дни не може да повярва, че е спазил сценария до последната буква, изглежда жалък и нещастен, като своите предшественици. Точно по техен пример и той не знае какво да предприеме, та в паниката си напипва слепешком и прави глупости.
Уволнението на финансовия министър Симеон Дянков е една от тях. След като дълги години Борисов повтаряше, че никога няма да се раздели с министъра си и се кълнеше, че загуби ли Дянков, значи е загубил властта, сега е ред да изпие горчивата чаша до дъно.
Тепърва ще разбере, че приятелите, които са го ласкаели до вчера, вече са го изоставили. Одиозните монополни босове от обкръжението му, за които даваше мило и драго (като Валентин Златев), просто са го употребили и са се насочили към следващия.
Огромната номенклатурна маса, която с напевна крачка се вливаше преди 6-7 години в ГЕРБ, сега се оглежда коя партия идва на власт, та да поеме със същата стъпка натам.
И накрая медиите, които възхваляваха Борисов (както преди това правеха с Костов и Сакскобургготски) и запалиха червен фенер пред редакциите си, от няколко дни с удоволствие му подливат вода. Като това е само началото.
Тепърва точно най-хвалещите го сред тях ще отворят кранчето с нечистотиите срещу човека, когото обслужваха години наред най-подробно.
Борисов няма особено полезен ход. Той може да подаде оставка сега и сам да даде тласък на описания дотук процес. Може и да изчака на инат до изборите, но непременно ще си получи своята горчива порция по сценарий.
Впрочем, макар събитието да се превърта като пускана многократно грамофонна плоча, все пак към финала винаги има лек нюанс. Разбираемо е – характерите на героите са различни.
Филип Димитров се скри уплашено, Сакскобургготски се вля невъзмутимо в роялистка Европа, откъдето беше и дошъл, Костов млъкна сърдито и не проговори месеци наред...
Чакаме да видим как ще е при Борисов.
