„Атака” се предаде на Мамона

Автор: Велизар Енчев

В разгара на гражданските протести, когато властта се търкаля на улицата, две персони се мъчат да ги оглавят или поне да се присламчат към победителите. Имената им са до болка познати и самото им споменаване разпалва още повече пожара на бунта. Това са Волен Сидеров и Яне Янев, комично изживяващи се като дежурни месии на демокрацията, но умело практикуващи една древна професия.

Макар че публично се мразят и обиждат на сексистка основа, каузата им е обща - слугуване на всеки победител, абонамент за всеки парламент. 
Проблемът е, че победител все още няма, а победените изобщо не смятат да вдигат бялото знаме.

Рано е да обявяваме хилядите гневни граждани за победители, защото гражданското ни общество е в своя зародиш. А политическите динозаври даже и не мислят да абдикират. Пък и защо да отстъпват пред тълпата, след като у тях са и парите, и властта.
Ситуацията е патова - народът иска смяна на модела, но не знае как да го извърши и кой да го оглави. Олигарсите потриват ръце от хаоса и се готвят пак да ловят избиратели в смутни времена, когато един глас вече стигна 50 лева. Всъщност парите направиха Сидеров политик, но е спорно дали милионите от държавната субсидия ще му стигнат, за да си купи трети мандат в Народното събрание. Ето защо:

В първите две години на 41-то Народно събрание Сидеров подари безрезервната си подкрепа на ГЕРБ, подло загърбвайки предизборната програма на партията.
В историята на парламента ще остане хвалебственото му слово за новия премиер, с което Сидеров обожестви Бойко Борисов.
Без да се изчерви от срам, атакистът се отрече от лютите си клетви срещу мутренския тандем "Бойко Борисов-Цветелина Бориславова", а партийният орган обяви бизнесдамата за най-успешната жена на България.

Две години Сидеров игра пудел на каишка, готов и слон да облае, ако това нареди дресьорът. Така народът видя колко струва депутатската съвест и как се търгуват опозиционни политици. Цената е банална - гаранцията на ГЕРБ, че няма да разбива парламентарната група на „Атака” и ... нещо под масата. Първото го видяхме с очите си, второто - остана скрито за очите на простосмъртните.

Понеже парите развращават, а многото пари - още повече, Сидеров попадна в плен на Мамона. След осемгодишния престой в парламентарния храм, „Атака” се предаде на древносирийския бог на богатствата и земните блага, а Сидеров се озова на седмото небе, където го чакаше първия му провал.

След аферата „Луфтханза“, когато буйстваше във въздуха и замеряше със сандвичи стюардеси, мислех, че Волен е ударил дъното и вече няма накъде. Тогава България се опозори от вандалското поведение на депутат, вдигнал по тревога германските служби за сигурност и принудил прокуратурата във Франкфурт на Майн да започне дело за въздушен тероризъм и расистки обиди към екипажа.

Само дипломатическият му паспорт и последвалото разкаяние спаси от съдебно дело в Германия чужд депутат, което щеше да е прецедент в Европейския съюз.
Някога вярвах, че след такъв позор всеки съгрешил е отписан от политиката доживотно.  Обаче съм се лъгал. Сидеров е неизчерпаем извор на скандали, поставящи не само етични, но и болезнени медицински въпроси - например за способността му да различава бялото от черното, доброто от лошото, нормалното от ненормалното.

Затова да си припомним и парижката му екскурзия. И дано Прокуратурата и НАП разследват документалните разкрития, направени в предаването „Паралакс“, когато Валентин Касабов изнесе документи за парижките похождения на атакиста.
Да дадеш 30  000 лева за шест дни в столицата на лукса е божествено преживяване, резервирано за избрани. Ако съдим по лекотата, с която харчи, Сидеров с право се смята за избраник на съдбата.

Но с какви пари плаща Сидеров в Париж? Ако са от държавната субсидия, Сметната палата ще получи документа от хотел „Льо Мюрис", представен като партийни разходи. Дали Волен ще посмее да осребри такъв разход и така сам да се уличи в престъпно разхищение на народни пари? 

Ако пък са лични пари, Сидеров не е с всичкия си. Защото изхарчените 30  бона са депутатските му заплати за около седем месеца. Вярва ли някой, че Волен ще остане без пукнат лев седем месеца, за да задоволи егото си в парижки хотел?
Но да си спестя емоциите, които за уравновесения пътник на „Луфтханза“ са признак за незрялост. Волен узря за циничната истина, че парите са всичко, патриотичната идея е евтин камуфлаж за наивници, а парламентът – безопасно място за търговия, защитено от депутатски имунитет.

При това изобщо не е нужно да търкаш парламентарните банки, ако имаш други приходи, какъвто е случаят с Ахмед Доган. Актуална справка говори, че Доган и близката на Сидеров Деница Гаджева са сред депутатите с най-много отсъствия в 41-то Народно събрание. А всеки ден отсъствие намалява заплатата на народния избраник със 140 лева.
От какво тогава живее фаворитката Деница Гаджева и как изплаща заема за луксозния си апартамент на елитната „Витошка“, след като рядко я виждахме в пленарната зала?
Именно този въпрос трябва да й зададат в НАП, Сметната палата и Прокуратурата, след като Гаджева се сбогува с парламента. Защото е невъзможно да изплащаш солиден банков кредит за ново жилище, с месечна вноска от 1500 лева, а заплатата ти като народен представител от 2600 лева да е запорирана за отсъствия.

Все пак аферата „Льо Мюрис“ е полезна за демокрацията. Тя е удобен повод да поискаме това: премахнете държавната субсидия за партиите! Когато милион и половина са под прага на бедността, а два милиона пенсионери четвърта година нямат индексация на пенсиите, е грозно партии да се къпят в държавни пари, а лидерите им да живеят като арабски шейхове.
Понеже Волен Сидеров се разсейва и бяга от темата, ще го попитам отново: чии са изхарчените в Париж 30  000 лева? Лично твои или държавни?

И в двата случая прокурорите и данъчните трябва да се самосезират. 
А избирателите да си сложат дебела обеца на ухото и помнят, че заради едната субсидия персони като Сидеров са готови на всичко. Без значение с кого ще се съюзят и кого ще предадат.

Анализирай това
Все пак аферата „Льо Мюрис“ е полезна за демокрацията. Тя е удобен повод да поискаме това: премахнете държавната субсидия за партиите! Когато милион и половина са под прага на бедността, а два милиона пенсионери четвърта година нямат индексация на пенсиите, е грозно партии да се къпят в държавни пари, а лидерите им да живеят като арабски шейхове.

В категории: Анализи , Горещи новини