Истината за бъдещето на ядрената ни енергетика все още ни се подава с капкомер
05 Март 2013, Вторник
Кому е изгоден контрола над „златна кокошка“ на българската икономика
Известно е, че истината се ражда в спора. Но също там може успешно да бъде погребана. Понастоящем точно такава е ситуацията относно „за“ и „против“ строежа на атомна електроцентрала в Белене. Голямото надговаряне на поддръжниците и критиците на проекта не приключи. То продължи и след самия референдум.
Очевидно е, че и двете страни твърде много ценят истината и затова изключително пестеливо я поднасят на българското население, направо с капкомер. Вместо нея му пробутват словесни панели без заварки. Като всички те – участниците или свързани със сегашното или пък с някое от предишните управления, в синхронно па-дьо-дьо заобикалят по джентълменски един взаимнонеудобен въпрос. А именно: защо вместо така формулирания референдум не беше насрочен един друг, икономически „референдум“ по същата тема. Тоест да бъде учредено акционерно дружество, което да набира капитал за построяване на нова атомна електроцентрала чрез свободна продажба на своите акции.
По схема, осигуряваща стартова равнопоставеност на българските граждани.
Ако предположим, че цената на АЕЦ „Белене“ би била 6,5 млрд. евро, отделно цената на съответната инфраструктура – около 2 млрд. евро, следователно общо около 16,62 млрд. лева, то всеки пълнолетен българин да има право да закупи акции за около 2 500 лева. На първия етап от набирането на капитал. Логично е да се предположи, че не всички акции биха били изкупени на първия етап. Тогава на следващия етап горната граница за придобиване да бъде вдигната, например на 25 000 или 50 000 лева. И едва на третия етап, ако има такъв, количеството закупени акции от едно лице да бъде неограничено.
Като необходимо условие за създаването на акционерно дружество е държавна гаранция по законодателен път, че на никакъв етап от строителството няма да бъде взето решение – по една или друга причина, то да бъде спряно.
Чак след осъществяването на подобна процедура, ако не бъде набран необходимият за осъществяването на проекта финансов ресурс, е уместно да бъде потърсен външен инвеститор. Забележителното е, че тази схема за финансиране може да бъде приложена независимо дали ще се строи АЕЦ „Белене“, или 7-ми реактор в Козлодуй. Или и двата проекта едновременно.
Е, да, но този механизъм за осигуряване на необходимата инвестиция е враждебен за партокрацията. Независимо от какъв цвят или локализация спрямо този фантазно измислен „център“. Всъщност на практика съществува само строго центриран интерес на олигархо-партокрацията да запази в своите прерогативи мениджмънта на милиардите, които би струвал строежът на нова мощност на ядрената енергетика – независимо къде.
Понеже при акционерно управление на капитала мениджмънтът няма да бъде в ръцете на държавните чиновници, одобрени-назначени от партийните централи. По високите постове. И по този начин да бъде прекъсната веригата на партийно-олигархично-чиновническото колекциониране на „сребърни аргументи“, сиреч подкупи. Като съответни проценти и от 30 на сто от строително-монтажните дейности, упоменати в подписаното през 2006 г. споразумение с главния изпълнител „Атомстройекспорт“, заделени за български фирми.
Че и по-нататък същите главни герои в продължаващата 23 години пауперизация на преобладаващата част от българското население биха имали на практика неограничени възможности за незаконно обогатяване чрез некоректно проведени тръжни процедури по аутсорсинга за поддържане и евентуални ремонтни дейности на новоизградената мощност на българската ядрена енергетика.
