Макар и все още рядко срещани на нашия пазар, плодовете на японската мушмула предизвикват голям интерес у любителите градинари.
Автор: Дина Харизанова
В много частни стопанства у нас вече може да се видят добре развити храсти или малки дървета от нея. Почти всеки градински център разполага с посадъчен материал. А и човек може лесно да си я отгледа от семената, ако се сдобие с нейните изключителни вкусни плодове.
Защото за разлика от много други субтропични плодни култури, каквато е и тя, японската мушмула (някои я наричат и малтийска слива, макар че произхожда от влажните субтропици на Хималаите, Северна Индия и Китай, б. а.) успешно може да се размножава със семена, събрани непосредствено след узряването. Те бързо прорастват и се развиват като напълно запазват качествата на майчиното растение.
Младите екземпляри може да се култивират в стаята или в зимната градина. В домашни условия, когато станат на 4-5 години, семеначетата започват да радват стопаните си със своите цветове и плодове. В по-топлите райони на страната растението може да се отглежда и на открито в градината. То е мразоустойчиво и понася понижаване на температурите до минус 15-20 градуса.
Интересно е да се отбележи, че японската мушмула започва да цъфти в края на есента – началото на зимата. Цветовете й са големи, бели или кремави с аромат на горчив бадем. Формата на плодовете, които узряват в средата на май и са едни от първите на пазара, може да е кръгла, леко сплескана или крушовидна. Те са едри – с диаметър до 8 см, събрани в кичур по 8-12 броя. Плътната им кожа е обагрена в жълто или оранжево и лесно се отделя от месестата част, която е ароматна и сочна.
Плодовете се използват както в свеж вид, така и за преработка на компоти, конфитюри и пр. Самите дървета имат много добър декоративен вид и радват окото с гъстата си корона и големите тъмнозелени лъскави листа. Впрочем именно те наподобяват листата на мушмулата, откъдето й е дадено и това име. Иначе плодовете нямат нищо общо с мушмулата – нито по вид, нито по вкус, нито по начин на узряване и структура.
Торенето, резитбите и останалите грижи по отглеждането на екзотичното плодно дръвче са същите, каквито и при другите подобни познати ни култури. Нейното предимство пред тях е, че тя не страда от известните по нашите ширини болести и вредители по овошките, така че не се нуждае от никаква растителна защита.
Аз имам такава мушмула,завъдих я от костилка подарена ми в Италия.Невероятно красиви листа вечно зелени през цялата година, но за съжаление до сега не е цъфтяла и вързвала.Очаквам тази година.Не става за отглеждане на вън през зимата, една изнесох и тя измръзна.Ако пътувате до Гърция можете да си вземете паднали плодове и съберете костилките.Те са много лъскави и шарени приличат на шарен боб, посадете ги в саксия.Бързо покълват.Плодът е много приятен за мен е като между кайсия и джанка.
дано съм била полезна[kinky]
