По Бойковите магистрали

И ето, че през февруари ми се наложи да пътувам от Стара Загора към Несебър. Вече се  свечеряваше, когато синът ми, който шофираше, видя, че кара на резервно гориво. Аз и майка го придружавахме.

„Ще заредим на първата бензиностанция!” – каза спокойно той, знаейки че по старите участъци на магистрала „Тракия” е пълно с места за зареждане с гориво.
Заоглеждахме се от двете страни на пътя, но скоро се убедихме, че надеждите ни няма да се оправдаят. Изминахме доста километри. Мракът се сгъсти. Тогава усетихме, че се намираме на последна новооткрита отсечка, част от прочутите Бойкови магистрали. Асфалтът – гладък, встрани – издигнати някакви железни ограждения с предпазна цел, но нито една отбивка.

Удоволствието от комфорта, че колата върви гладко и няма дупки в подобна ситуация се изпарява. Всички мислехме само за това, че горивото всеки момент ще свърши и че няма къде да отбием и спрем. А огражденията ни караха да се чувстваме като хванати в капан.

Ако колата беше закъсала, движещите се зад нас с бясна скорост автомобили щяха да бъдат изложени на смъртна опасност в мрака. Всеки можеше да ни блъсне.
Кошмарът ни продължи около 20-30 км, не можах да ги изчисля точно.
Никъде нямаше знак, който да указва, че наблизо има бензиностанция или газстанция. А би трябвало такива да бъдат поставени и от двете страни на кошмарната „Бойкова“ отсечка.

Слава богу, измъкнахме се и с последните капки бензин се добрахме до Ямбол, където успяхме да заредим гориво. Но едва ли късметът винаги ще е с нас, а и с всички останали, които карат по прехвалените аутобани на гербаджия номер едно.

В категории: Горещи новини , Трибуна