Страх ме е дори да си напиша името

Децата ми пораснаха и си взеха, както се казва, хляба в ръцете. Смятах, че ще живея сравнително добре, но жестоко съм се лъгала.
Вярно, не съм останала гладна и надявам се, че няма да остана. Дрехи имам за два живота, защото много работи умея да правя, в това число и да шия.

Обработвах и двора си на село, докато можех – когато този нахалник Иван Костов ме върна на 62 лева доход. И сега циганите, които ще „интегрираме“, превърнаха родната ми къща, с всичките й множество селскостопански постройки край нея, в развалини.
Такава е съдбата не само на моя имот. Там, където беше читалището, в което се развиваше огромна културно-просветна дейност, и където се намираше църквата, в която хората отиваха да запалят по свещичка и за живи, и за умрели, по нищо не личи, че някога на тези места е кипял живот. Сградите са изравнени със земята. И нито полиция, нито владика, се интересуват от това. Всеки гледа само парите...

Имам двама сина и внуци, които са с добри професии и не искам да им се случи нещо лошо, затова ме е страх да напиша името си. Хрътките на Бойко Борисов и Цветан Цветанов душат навсякъде и ми се струва, че не са за подценяване. А и заради професията ми много хора ме познават в града, където живея от 1953 година насам.
Просто исках да излея гнева и тревогата си, които са се натрупали в мен, като слушам как цели семейства се самоунищожават, как драсват клечката с кибрит и горят като факли... Какъв цинизъм! Хората, които ги докараха до това състояние, да обявяват ден на траур заради трагичната им смърт!

В категории: Горещи новини , Трибуна