Уважаема редакция,
От дълго време ме мъчи един въпрос и не мога да му намеря отговор.
Депутати и лидери на партии не разговарят като образовани хора помежду си, а употребяват много обидни думи един към друг. Къде изчезнаха тези златни думи клети, забравени от синове, внуци и поети? Като „прости ми, „извинявай“, „съжалявам“...
И защо написани в книги и четени от нас за тези думи сякаш загубили сме глас?
Защо партийната противоположност насажда у хората ненавист, омраза, злоба и освен с обиди няма друг начин на разговаряне?
Роден съм в едно прекрасно село Поповяне от Самоковския район. Вече съм над 80 години и не си спомням при нас да е имало побоища, тежки разправии. Независимо от своите партийни различия, хората се отнасяха един към друг с уважение и толерантност.
Никога партийните различия не създаваха условия за насаждане на злоба и омраза. Всеки изповядваше партийната си политика свободно. Стремяха се с хубава приказка да доказват своята правота. Не помня да се правени доноси и до полиция и власт.
През 1930-1933 година в Поповяне е построено най-модерното училище в страната по това време, изцяло със средства на местните хора. Външният му вид е толкова красив, че прилича на малък дворец.
Това е малко доказателство за сплотеността на местните, които действаха като един, когато се наложи. Поради тази причина и селото до преди 40 години се разрастваше, стигна до 500-600 къщи, а жителите надхвърляха 3500 души.
Какво се случи през последните години? Първо се разтури ТКЗС-то, инвентар за стотици хиляди лева е похабен и разграбен. Земята постепенно спря да се оре и сее, няма жито, няма овошки, изчезнаха фермите за животни. Постепенно затихна и красивото училище, което накрая съвсем замлъкна. Няма деца, останаха само възрастни хора, които започнаха да говорят езика, който чуват от синия екран. Забравиха вълшебните думички.
Както се казва, разни народи по света от пустините създават градини, а нашите политици от поля и градини направиха пустини.
Всичко това го написах, за да докажа, че там, където има взаимно уважение и доверие, без оглед на партийна принадлежност, там има и успехи.
