Не може на фона на мизерията, в която тъне народът, един автобус хора да инвестират окрадените пари в собствения си лукс и охолство
Използвам като начало думите на един много скъп за мене човек, който изживя живота си по занданите и умря в старчески дом – изоставен, излъган и най-вече омерзен. Спомням си как гледайки поредния митинг на псевдодемократите, той видя сред тях позната физиономия и ги нарече „ченгета“, а после се обърна към мен с думите: „Едно запомни, момче – от тинята, колкото и да я месиш, кирпич няма да направиш“.
Човекът излезе прав. И сега, когато ходя от време на време в парка, където се намира скромният му паметник, ми се ще да му кажа, че тези, на които вярваше, не само не направиха кирпичи, за да построят една по-хубава България, ами и това, което имахме, и него смачкаха в калта.
Превърнахме се в една от „глухите линии“ на Европа, в ездитната кобила на Балканите и в дойната крава, която всички правителства от 23 години насам доят и спиране няма. Докога?!
Може би докато не потече кръв?! Или може би докато не се случи нещо като това, което е станало преди 140 години в Тутракан. Защото и сега, както и тогава, политиката на управляващите е крайно консервативна, буржоазно-капиталистическа и съвсем слабо или почти никак – либерална. Политика на тотално унищожение на дребните земеделци и на малкия и среден бизнес. Политика на нагаждачество и слугуване на чужди интереси.
Няма друго обяснение за съсипването на родното земеделие и животновъдство, на които се крепеше в по-голямата си част леката ни промишленост. Консервните и захарните фабрики, обувните и текстилните заводи, млеко- и месопреработвателните предприятия сега работят с вносни суровини. Хранителните ни магазини, хотелите и ресторантите ни по курортите се снабдяват с провизии от чужбина.
И току излиза от време на време някой от индустриалната камара (иначе индустрия нямаме, но камара имаме) или пък представител на така наречените „работодателски“ организации и почва да се оправдава пред медиите, че, видите ли, в България хората са неграмотни, с нисък образователен ценз и не са конкурентоспособни. „А на нас ни трябват специалисти“!
Но никой не признава колко от минаващите за бизнесмени са нискоквалифицирани и необразовани, което, само по себе си, води до ниски производствени резултати и оттам – до ниски заплати. Изпростяването, лошият мениджмънт, слабата информираност за търсенето и предлагането на даден продукт са фактори, които влияят зле на икономиката у нас. Не мога иначе да си обясна действията на олигархията, промъкнала се във всички сфери на властта.
Не може на фона на мизерията, в която тъне народът, един автобус хора да инвестират окрадените пари в собствения си лукс и охолство, вместо да инвестират в производство и създаване на нови работни места. И най-нагло да се оправдават, че друг е виновен за кризата и че не е имало начин да се справят с картелите.
Начини има. За тази цел хората са измислили механизми и всякакви радикални мерки.
След като не инвестират обратно печалбите си в производството и не работят за благото на обществото, да речем в продължение на три поредни години, нека им се обложат печалбите с жесток данък. Нека им деноминират влоговете, на които не могат да докажат произхода. Тези мерки може да се приложат спрямо мръсните пари не само у нас, но и в целия Европейски съюз, а защо не и в световен мащаб. И съм убеден, че колкото и утопично да изглеждат тези идеи, ако се приложат, никога няма да съществува понятието „световна криза“.
Но тези, които разполагат с лостовете за борба с офшорните сметки и мръсните пари, няма да го направят. Защото никой не убива кокошката, която снася златни яйца. И никой не реже клона, на който се е разположил удобно. Това може да стане само под силен обществен натиск. Докато всичко си дойде на мястото.
Като казвам натиск, не визирам обаче българския вариант, който трая от ден до пладне. Пък и що за натиск бе това, след като във Варна човек изгоря като факла, а от Аспаруховия мост се хвърлиха неколцина, и само седмица след това на герберското сборище в „Арена Армеец“ видях на екрана... хора от варненските протести.
Едно не ми е ясно-моят род е от Кукуш и преди да бъдат изгонени по време на Първата световна война са били ако не богати то заможни. И тогава не е имал термини като "мениджъри" и "бизнес". Човек или може да развива дейност или не може-как да си направиш фирмата добре работеща не се учи в университет. Или го можеш или не. Много от работодателите тук си мислят, че го могат, а не е така. И да не ми говорят за производителност на труда и че заради нея заплатите тук са ниски. Каква производителност на труда има примерно един депутат?
