Задали са се едни избори български, едни предизвикателства, като тъмни облаци са се надвесили над бедното ни отечество!
И сякаш земята се тресе, тръпне пред вълнуващите събития в изборния ден. Вече и децата разбраха, че на 12 май 2013 г. ще се развихря яростна схватка, жестока битка за спечелване на така жадуваната народна любов.
Която и телевизия да пуснеш, виждаш една и съща драматична картина. На екрана наредени „юнак до юнака“, охранени господа и елегантни госпожи, които ожесточено спорят. Вихри се страхотен словесен двубой. Всъщност те не спорят, а по-точно крещят за това, коя партия е „по, по, най“, коя партия най-сигурно и най-бързо ще избави клетата България от бедността, корупцията и престъпността! Спорещите не се изчакват, за да чуят мнението на противниците, а се репликират, прекъсват се постоянно и не се разбира кой всъщност говори и кой слуша. Зрителят има усещането, че се намира в някаква зверилница, в която са затворени силно раздразнени животни – озлобени, настръхнали едни срещу други...
Прехвърчат искри на ярост, из въздуха се носят пръски от слюнки, мятат се злобни погледи! Замерват се с гадни компромати и долни подмятания. Борбата е безмилостно жестока, без правила и без задръжки, като не се подбират нито средствата, нито начините за „омаскаряване“ на противника. Водещият на предаването се мъчи да въведе някакъв ред, но гласът му напълно се заглушава от крясъците на спорещите.
Скъпо платени социолози и политолози всеки ден от ранни зори до тъмни нощни доби обикалят телевизии и радиа и страстно и уверено „предсказват“ резултатите от предстоящите избори. А горките зрители гледат като ошашавени, цъкат с език и се чудят на кого да вярват, на кого да се надяват. Че малко ли пъти са ги лъгали, малко ли пъти са им обещавали „светло бъдеще“ и яко материално благоденствие, но уви, то желаното все не идва и не идва...
Затова сега хората гледат подозрително и иронично на комичните тлъсти обещания на старите обиграни партии с техните ловки политици. Но наскоро приключилите улични протести у нас подсказаха категорично, че вече се заражда гражданското общество като нова решаваща сила.Това е светлият лъч, това е новата надежда на обезверения и обеднял народ. И ако предстоящите управници не се съобразят с тая нова сила, няма да могат да разчитат нито на спокойно властване, нито на положително развитие на Родината ни!
