Ако даваха награда за лицемерие, той щеше да е шампион
Обикновените хора вярват в нещо, което желаят да чуят. Политикът-хитрец използва точно това. Той лъже красиво.
Зад гръмките фрази обаче винаги се крият користни цели. Още Лао Дзъ е казал: „Големите думи не са честни“. Уйлям Блум пък е казал: „Патриотизмът е последното убежище на негодника“.
Мисля, че тези крилати фрази чудесно прилягат на Волен Сидеров. Бивш член съм на „Атака“. Заблуждавах се от патриотичните му слова. Разбрах, че в неговата дейност, освен лично сметкаджийство, няма никаква атака.
Мисля и че основната му цел е да стане депутат. Няма значение как. Може с фалшиви обещания, лицемерие и разкрачен стоеж при речите му пред наивното население. Ако за лицемерие имаше награда, той щеше да е шампион.
Знаейки много добре слабостите на хората, Сидеров ги надъхва с патриотични слова и обещания, които най-лесно се приемат от населението, особено от по-елементарното и наивното, което той всъщност привлича. Дали самият си вярва на обещанията за високи заплати, пенсии и т.н?!
Ефектни са фразите му, но мисля, че самият той не си вярва, а всичко е прах в очите на наивниците, които ловко манипулира.
Интересно защо го напуснаха много от атакаджийските депутати и евродепутати. Ами защото те най-добре го опознаха.
Защо направи два мандата евродепутат заварения си син Димитър Стоянов, човек без никакъв трудов стаж?! Нима не виждаше, че той няма нито качества, нито заслуги?! Но... нали бе син на жена му Капка!
Друг член на бившето му семейство – бащата на Капка, заемаше важна служба в централното ръководство на „Атака“. Само че партията му не е само роднинска. Тя е и приятелска. Направи депутатче „дребното човече“ Хлебаров – без никакви заслуги, освен че е бил съученик на Димитър Стоянов, а майка му висеше пред вратата на Сидеров, докато го пише на избираемо място в листата.
Волен Сидеров изневери на всички атакаджии, продавайки се за две години на Бойко Борисов. На следващите местни избори „Атака“ пропадна именно за това.
Защо вече два мандата Деница Гаджева е депутат, а сега се задава и третият?! На последната национално-изборна конференция за избор на национално ръководство, делегатите бяха предупреждавани (самият аз също) от близкия слуга на Сидеров, водача на листата в Хасково Гален Монев, да гласуваме за избиране в ръководството на Деница Гаджева.
Ето пак някаква атакаджийско-сидеровска идилийка. Хем заплата като депутат, хем заплата като член на ръководството, хем луксозна и разкошна почивка в парижки хотел, заедно с „великия“ лидер – Волен. Хубава атака, даже и в Париж!
Така обаче Волен Сидеров приравнява привържениците на „Атака“ с казаното от Евгени Дайнов: „Обществото е пихтия“.
Хубава партия е „Атака“, но с лошо, цинично и нечестно ръководство. Както казва един поет: „Щях да обичам България, ако ги нямаше българите“. Аз пък казвам: „Щях да обичам „Атака“, ако го нямаше Сидеров“. Защото според Питагор: „Опасно е на нечестния да се дава власт“.
Смятам, че истинският патриот-националист трябва да се бори за народа си, а не само да депутатства заедно с Деница, писана винаги на избираемо място, без никакви заслуги, освен преживяванията й в парижките хотели.
Сега са нужни истински организатори и патриоти, борци против системата, против сегашното зло, което не може да стане със Сидеровско празнословие в парламента. Той чудесно знае, че с тази си дейност никога няма да има мнозинство в парламента, затова дава тези велики обещания. С Капки, Калинки и Денички напредък няма да има. Така че той или е прекалено глупав, или прекалено лъжлив, лицемерен и хитър. По-вероятно е второто.
Жалко за България с такива народни избраници като Волен и Деничка. Впрочем те не са единствените отрепки в българския парламент!
Тъжна, тъжна Българийо!
