Засадил дядо ряпа. Той засял много, ама само в десетина държави репите се хванали. И у нас порасла. Голяяяма, голяяяма червена ряпа. Расла тя, расла, тъкмо 45 години.
Дошло време да се вади ряпата.Отишъл дядото. Понапънал се, ама не много сериозно, че го болял кръстът. Когато садил ряпата, бил млад, а сега бил вече на възраст, улегнал и само на думи бил активен борец против репите. И тъй като наближавал Осми март, решил да я подари на бабата, та хем да се отчете с подарък, хем тя да си бере дерта с ваденето. Даже официално я провъзгласил за свой наследник и дори й сменил името, та да изглежда по-млада.
Побутнала я бабата оттук-оттам и като видяла, че няма да я бъде, решила да я даде на внучката. Внучката първо се зарадвала, а после, като видяла, че няма да стане, се замислила да ангажира своите другарчета – синички, червенички, зеленички, пембенички и други. Раздала им бонови книжки и казала, че всеки има дял от ряпата. Другарчетата й първо се зарадвали, обаче после им се отщяло да се мъчат с ряпата. И тъй като освен синички, червенички, зеленички, пембенички, били още и много мързеливички и крадливички, измислили криза и казали, че ваденето на ряпа е работа за кучета и котки, а за себе си оставили само ръководните функции. Те щели да решават кога ще се вади ряпата, къде ще се продава, цяла или на парчета ще се харчи и прочие.
Кучето и котката първо приели с ентусиазъм и даже направили тройна коалиция за по-лесно вадене. Ще попитате защо тройна, като са само две животни? Ами защото решили, че тази работа без цар няма да стане и си докарали истински цар, да ти е драго с крак да го сочиш. Пък и интимната цел била да се печели тройно. Да, ама и кучето, и котката, пък и царят били крадливички и мързеливички. Ряпа имало, всичко било разделено и даже похарчено на зелено, но нямало кой да извади ряпата. Мислили, мислили кучето и котката и решили да оставят за себе си ръководните функции, а ваденето да дадат на мишката.
Мишката, нали все живеела на тъмно, отначало нищо не разбрала и се зарадвала, че я включват в голямата игра. Обикаляла ряпата, а дядо, баба, внучка, куче, котка, цар и разни червенички, синички, зеленички й ръкопляскали и й внушавали, че тя е най-яката, умна и красива мишка на света и само тя може да извади ряпата.
Та обикаляла мишката, побутвала ряпата, а всички съседи по оградата си умирали от смях. В началото й се възхищавали, после й се присмивали, а накрая взели да хвърлят камъни по нея, защото се оказало, че мишката се взима напълно насериозно. Най-накрая на гризанката й светнало, че не й е по силите да извади ряпата и малко преди публиката да прескочи оградата, се скрила, разбира се, в миша дупка.
А ряпата? Ряпата си останала неизвадена. Отгоре на всичко се оказало, че това не е ряпа, а червен кромид лук и когато публиката прескочила оградата и започнала да го вади, масово потекли сълзи и сополи.
Така си е. Не се вади лесно 70-годишен кромид лук.
