Тука има кворум, тука нема

Автор: Борислав Михайлов

Ден 29-ти (26 юни) на кабинета „Орешарски“. Политическият лидер на една отломка нищожна от някога храбра партия е излязъл в нелегалност дори за спонсорите си. Няма го в парламента (помните ли кой направи кворума, за да бъде избрано правителството на Пламен Орешарски?); отсъства от площада пред президентството; не се вижда сред протестиращите пред Народното събрание и Министерски съвет; няма го дори под масата…

Както е тръгнало, нищо чудно скоро да бъдат разлепени онези плакати, които са познати от американските уестърни.
Wanted: Жив, дори и алчен. Безценен за постигането на кворум. Склонен към търговия с влияние, площадни акции с елементи на насилие, груб с жените. Да се използва само в краен случай!

Виждате ли сега защо се казва, че историята се повтаря като фарс. Защото онази история, в която Доган бе незаменимият фактор, сега се играе отново на голямата политическа сцена с невъзможния, невероятен, непредсказуем нов балансьор, когото никой не обича, но всички му се натискат… да му платят.
Но В.С., когото някои изписват на латиница като WC, накара добралите се до властта без да са печелили избори, да заговорят за онова, от което се страхуват повече от всичко – за нови избори.

Защото, ако зачести да няма кворум, за да работи 42-то обикновено Народно събрание…
Някой му е платил достатъчно много, за да проваля кворума, преди ние да му (до)платим многократно повече, та да поддържа кворума и занапред. Това говореха някои мрачни отвън и тревожни вътрешно соцдепутати в сряда, когато се видя, че без присъствието на поне няколко народни представители от „Атака” парламентът няма кворум и управлението на БСП и ДПС олеква като балон с хелий, отвързал се някак си от закачения му предизборен плакат.

„На кафе” пред парламента и вътре в него 

В тази предизвестено тревожна сряда акцията „На кафе пред парламента” неочаквано радикализира протестите срещу правителството, които все повече заприличват в някои отношения на събитията през позабравената 1997 година.

Но тогава парламентът работеше под обсадата на протестиращите, а днес бе обсаден от синовете им (образно казано). И освен това през този 26 юни на 2013 година Народното събрание така и не можа да заработи поради липсата на кворум.
Но ако се върнем към една позабравена дефиниция за революционна ситуация, приписвана на Владимир Улянов, то това е ситуация, в която управляващите не могат да продължат да управляват по старому, а пък управляваните не желаят да бъдат управлявани по старому.

Революционна ли е сегашната ситуация? Формално погледнато – да! Налице са и невъзможността на управляващите (които обаче са нови, на по-малко от месец) да управляват и назначават по старому, както и нежеланието на управляваните (трудно е да се каже на колко процента от тях) да продължават да живеят в матрицата на статуквото.
Може обаче да се изчисли с каква подкрепа се ползваха властимащите, преди да припикаят късмета си с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това са 26,6% за БСП плюс 11,3% за ДПС, което прави общо 37,9% или 1 343 007 човека от всичко 6 956 890 вписани в избирателните списъци. Може да се каже и по друг начин – на последните избори днешните управляващи получиха малко по-малко от 1/5 от гласовете на всички българи с избирателни права.

Специфичното на ситуацията през юни 2013 година е, че ако не се стигне до промени в Изборния кодекс, а се отиде направо към поредни предсрочни избори, то няма да се случи нищо различно от ново възпроизвеждане на статуквото.
Тогава какво е революционното, ще попитат мнозина?
Коректният отговор на този въпрос е практически невъзможен. Но може да се каже, че протестът все повече заплашва да се превърне в бунт – макар и малоброен – и тогава приликите с 1997 година наистина ще станат опасно много.

Още повече, че БСП и ДПС продължават да неглижират протестите, което съвсем естествено ще продължи да ги радикализира. При наличието на сигнали за готвени провокации и при твърде голямата вероятност от по-твърда намеса на полицията в определена ситуация, нещата отново биха могли да станат кървави, при това в буквалния смисъл на думата.
Което е нелепо, предвидимо и като че ли твърде желано от някои видими и невидими играчи на политическата сцена.

На кафе с „Окупирай парламента”

Просто игра на думи… и на организация на събитията. Защото замисълът поне на част от поканените да пият кафе на площад „Народно събрание” бе именно да окупират парламента.

Може да се каже, че денят се познаваше още от сутринта, доколкото в пространствата около Народното събрание започнаха да се събират необичайно много хора, а полицейското присъствие бе, меко казано, засилено. Според съобщенията в социалните мрежи протестиращите трябваше да демонстрират многочисленост най-вече откъм задния вход на Народното събрание, откъдето депутати влизат в сградата най-често буквално от вратите на колите си.

Идеята, поне според организаторите на акцията, бе народните избраници да видят очи в очи недоволните от тях и да чуят исканията, които иначе звучат вечер пред празната сграда на парламента.

Това предизвестено присъствие не притесни особено повечето депутати от левицата и ДПС, които дойдоха навреме за началото на пленарния ден. ГЕРБ отсъстваха предизвестено (нали помните, че Борисов рече: Ще се върна в парламента, ако Станишев ми се извини?!), а „Атака” демонстрира урок по политическо брокерство именно в деня, когато всички министри бяха в парламента, за да присъстват на гласуването на структурни промени в правителството на Орешарски.
После Орешарски каза, че не се чувства ничий заложник, но се наложи буквално да бъде евакуиран от пространството около парламента, за да не се сблъска челно с народната любов.

Горе-долу така си тръгна и вътрешният министър Цветлин Йовчев, чийто мерцедес си проправяше път през множеството на заден ход, а после отпраши с мръсна газ. За чест на Йовчев, той спазва до момента обещанието си за „културен диалог” между полиция и протестиращи, дори когато от другата страна на барикадата е самият Сидеров.

Без кворум… колко може без кворум?

Без кворум няма парламент; без парламент няма нормално функциониращи власти в държавата; без нормално функциониращи власти държавността е под въпрос, а анархията буквално тропа на вратата…

И така след двата неуспешни опита да се постигне теоретично невъзможното – т.е. при общо 120 депутати от Коалиция за България и ДПС да се набере нужният кворум от 121 народни представители – председателят на парламента Михаил Миков обяви, че в сряда няма да има пленарно заседание и насрочи следващото за 9 часа в четвъртък.

След което парламентарната група на Коалиция за България се събра да обсъжда ситуацията, а премиерът Орешарски остана още за малко в Народното събрание – не точно като в небрано лозе, но определено на неуютно за него в момента място.
Архитектът на това правителство Сергей Станишев (или поне човекът, който анонсира, че Орешарски ще е премиер далеч преди изборите) обяви, че ще разговаря с Волен Сидеров и ако от "Атака" заявят, че няма да участват в заседания на Народното събраниие, най-вероятно ще се върви към нови избори.

Почти същото каза и министър-председателят.
"Естествено, че не можем да работим без парламент. То се разбира по Конституция. Ние сме парламентарна република, ако парламентът не работи, очевидно… Страхувам се, че нестабилността, в която попаднахме, може да продължи неопределено дълго и при следващи правителства”, коментира Пламен Орешарски и допълни: „Какво правим тогава?".

И си тръгна за заседанието на правителството, като преди това демонстрира своебразен инат, обяснявайки, че едва ли ще се опита да разговаря с протестиращите, защото те не искали да си говорят с него.
Заминаването на Орешарски от парламента приличаше повече на евакуация на ВИП от застрашен обект и бе брилянтно реализирана от полицията и НСО. Което не попречи отпътуването на премиера да прилича на бягство и нищо повече.

Мая Манолова и аритметиката

И докато малцината останали в парламента депутати се питаха дали и ресторантът не  участва в протестите (имаше само кюфтета и кебапчета, докарани отвън и невъзможни за облагородяване в микровълнова печка), Мая Манолова на два пъти се опита да говори с протестиращите.

И в двата случая това донесе на Манолова единствено освирквания, ругатни и научаване от първа ръка на мнението на оределите протестиращи, че „БСП е мафия и преди, и сега”, с допълнението, че левите депутати са „червени боклуци” и някои други дефиниции и благопожелания, характерни повече за лексиката на докери, каруцари и изнервени шофьори от обществения транспорт.
Манолова бе добре пазена от полицаи,  макар и без пластмасова маса над главата си, подобно на Сидеров отпреди дни. Но диалог не се получи, въпреки непукизма на Манолова.

В крайна сметка само някои от микрофоните успяха да доловят протеста й, че 200 или 500 човека не са народът на България, а никой от 200-те или 500-те не успя да чуе поканата й да дойде на обсъждането на промените в Изборния кодекс. Които, между другото, ако не се случат, ще доведат до поредно възпроизвеждане на изборните резултати от 12 май.
С гарантирани минуси за БСП, „Атака” и ДПС заради скандала с Пеевски; с още по-ниска избирателна активност; с негарантирани плюсове за ГЕРБ заради... скандала с Пеевски и умението им да си мобилизират електората.

Всъщност говорехме за зам.-председателката на парламента Мая Манолова и опитите й да говори с протестиращите.
Освиркаха я и останаха и без нея пред себе си. Но една колежка с основание написа по адрес на парламентарната зам.-шефка: „Поне видяхме кой е мъжът в БСП”!
Междувременно всички депутати успяха да напуснат безопасната сграда и взривоопасното околно пространство, благодарение на стройна полицейска организация, здрави лимузини със затъмнени стъкла и умения да се минава между капките.

„Атака": Какви нови избори, какви пет лева?

По едно време, почти по никое време в сряда, от името на „Атака” се появи депутатът Явор Нотев, който бе достатъчно ясен.

"От парламентарната група намираме, че докато не бъдат осигурени нормални условия за работа, не би следвало да се правят дори и опити за свикване на заседания", заяви той. По думите му, в сряда ситуацията е била невъзможна за градивна работа и въобще за нормална работа - както за достъпа до сградата на парламента, за ситуацията вътре в сградата и т.н. Нотев обясни, че депутатите от "Атака" не са се явили на работните си места именно заради очакваните сутрешни протести пред Народното събрание.
В същото време народният избраник  от „Атака” беше категоричен, че въпросът за предсрочни избори не стои на дневен ред, тъй като има действащ парламент и правителство.

Прогнозата е очевадна и неблагоприятна. Протестите вероятно ще продължат да се радикализират. На Волен Сидеров вероятно ще му предлагат възнаграждение за срама от две страни – от ГЕРБ, за да изчезва по-често от пленарната зала; от БСП и ДПС – за да се върне и да осигурява кворум, поне докато се приемат поправките в Избирателния кодекс.
Очаква ни горещо лято. Поне така твърдят метеоролозите...


В категории: Политика , Горещи новини