Чувствам се особено щастлива затова, че ме наградихте с диплом за участието ми в конкурса „Българската памет за Кирил и Методий“.
Приемам я и като жест за активното ми участие в списването на вестник „Десант“. Благодаря!
Гордея се, че мога да помествам свои материали в такъв високо патриотичен вестник. С мен се радват и ме поздравяват двете ми деца и четиримата внуци.
Получих писма и от родния Търговищки край, както и от приятели в Смолян и София, където съм живяла и работила по няколко години. Сега цяло село Сухозем се гордее с мен и търси да прочете във в. „Десант“ мой материал.
Благодаря ви още веднъж от сърце!
Що се отнася до самия конкурс, мога най-отговорно да заявя, че съм свикнала да ме пренебрегват, тъй като нито имам пари да плащам първите места, нито имам роднини и връзки в България. Единствено Бог е с мен и бди над мен и това ми стига да радвам почитателите си.
Когато съм била по-млада, съм печелила на три пъти национални конкурси за поезия. Но да си неизвестен, това съвсем не означава, че си по-малко значим творец. Знаем, че истински талантливите хора се явяват като метеори на небосклона, затова бързо падат и угасват. Те често умират в мизерия – непризнати и огорчени от завистта, алчността и безсъвестността на хората в този свят... И то само защото са погалени от Бога!
