Дни наред България не спира да се тресе от всенародни протести. Но политическите мишоци – днешните управляващи, са се изпокрили в миши дупки. Начело с президента.
Нали той е уж баща на нацията, а всеки баща е длъжен да бъде при чадата си, когато те са в беда. Защо поне не излезе на балкона на Президентството и да помаха на протестиращите?!
Ясно е защо – защото и той е виновен за днешната ситуация като поднесе на турци и комунисти българската баница. Естествено, че ще се оправдае, че е бил длъжен според съществуващото законодателство. Но той можеше още преди изборите да настоява Конституционният съд да забрани ДПС като противоконституционна партия. И още преди изборите можеше да сезира главния прокурор да се започнат следствени действия срещу БСП за злоупотреба с власт. Примери за това – с лопата да ги ринеш.
Отделен е въпросът защо е създаден Конституционният съд. Всеки ще каже – ами да пази Конституцията от нарушения. Е как я пази, като вече повече от 23 години, откакто бе създадена ДПС, е нарушен чл. 11 от същия този основен закон. Но високо платените 11 магистрати си затварят очите.
Нима не чуват протестите на народа? Българи ли са тези съдии или не са? Нямат ли съвест, че да си вършат работата както трябва? Не виждат ли злините, които ДПС причинява на България вече 23 години? И тези, които допускат това, са именно те! Така че не е зле протестиращите да отидат и пред сградата на КС да викат „Оставка” и „Мафия”.
В България трябва да си или магистрат, или депутат, или митничар. Както е казал Бай Ганьо: келепир има тука. Малко ли съдии си построиха вили по морето, уредиха имотното си състояние, напълниха си джобовете с рушвети и подкупи и пр.
Но народът вече се пробуди. Протестите, рано или късно, ще изгонят правителството и парламента. А след това?
Да си спомним народната мъдрост: „Водата и човекът винаги търсят най-прекия път”. А най-прекият път към светлото бъдеще на България не са нови избори и нов Избирателен кодекс. Най-прекият път е да се отстранят от властта ДПС и БСП. Тогава всичко ще си дойде на мястото.
