В своето писмо до премиера Едвин Сугарев изповядва открито идеологията на марксизма- ленинизма
Във връзка с актуалната обществено-политическа ситуация в страната, уличните протести и нечистоплътните усилия на определени ментори за насочването им в изгодното за тях политическо русло прави впечатление приликата между статията на идеолога на болшевишката революция Владимир Илич Ленин „За Демокрацията и Диктатурата” с новоизлюпеното сълзливо послание на стария син революционер и създател на художествено-публицистични текстове Едвин Сугарев „Открито писмо на Едвин Сугарев до премиера Орешарски”. Нямаме място да цитираме всички пунктове – който желае, може сам да ги сравни и да установи наличието на еднотипен болшевишки мироглед в двата текста.
И при двамата идеолози установяваме призив за непоколебима борба за разрушаване до основи на прогнилия стар свят на псевдодемокрацията до окончателната победа на здравите прогресивни сили, представена като истина от последна инстанция. Който отрича тези постулати, незабавно се превръща във враг на народа и следва да бъде смазан с железен юмрук.
Налице е един и същ тип зловещо и маниакално усещане за месианска предопределеност, революционна непогрешимост и фанатична вяра в светлото бъдеще – абсолютна убеденост в края на историята.
Но както казват в Русия, Сугарев с налудничавия блясък в очите и преиграната фалшива саможертвеност на треторазреден посредствен театрален артист: „Всё это уже было“.
С една дума – чистокръвен брутален болшевизъм в брутално действие. Болшевиките потопиха Русия в океан от кръв и спънаха развитието й за столетия.
Сугарев и себеподобните му деятели от зората на демокрацията у нас се изгавриха по изпитания болшевишки метод на истината от последната инстанция, на назидателното насочване на дулото на показалеца към враговете на демокрацията, и на революционния терор с въжделенията и мечтите на милиони убедени демократи.
Като резултат от това камък върху камък не остана от Съюза на демократичните сили, факт, който твърдоглавите им болшевишки мозъци все още не могат и не искат да проумеят. И сегашните им жалки напъни да се върнат на политическата сцена, яхвайки протестите, вещаят подобен фатален завършек.
Така че, ако прочетем и двата текста, неминуемо ще се запитаме дали не четем едно и също.
