Любознателните в България са най-голямата партия. Искам да ги насоча към една интересна тема. Става въпрос за лицето Волен Нико Сидеров и неговата патологична любов към оръжията.
Напоследък всички видяхме възходящата градация на арсенала от оръжия, които този юнак с фес вместо калпак използва. Започна с мегафон, политическа масичка вместо чадър, полицейска палка, с която въпросният неуравновесен субект искаше да провежда „граждански арести“. Това му се стори недостатъчно и на другия ден се появи с пистолет на кръста. С него той влезе и в Парламента. Ясно, че железните заграждения и стотиците полицаи и жандармеристи не са достатъчни да го запазят от „народната любов!“
Тези дни пък го видяхме по телевизията въоръжен с нож да бие журналисти заедно със своята глутница депутати в Бургас. Предполагам, че там полицията ще си свърши работата, а не както по-рано, когато Сидеров (Волен Нико Сидер – ямболски куцовлах по дядо Сидер) посегна на полицай.
Всичко това нееднократно беше показвано по много от националните медии. За посягане на полицай на служба в някои цивилизовани държави той можеше да бъде застрелян! Въпрос на законодателство.
Но да се върнем към основния въпрос – любовта на Сидеров към оръжията. Ако не влагаме емоции, а се придържаме към чисто психиатрично заключение, можем с доста голяма доза сигурност да заключим, че това се дължи на факта, че не е ходил войник. (Знаем, че власите не могат да се оженят, ако не са ходили в казармата и нямат поне една нашивка).
Ще насоча любопитството на медиите към военното окръжие, в което, предполагам, все още се пази картона на донаборника Волен Сидеров, където е написано: „Негоден за военна служба!“ Но това повечето хора в Ямбол, а и не само там, го знаят отдавна. Въпросът е възоснова на каква диагноза е освободено лицето Сидеров от военна служба. Моите психиатрични наблюдения ме навеждат на мисълта, че диагнозата е за някакво психично заболяване от сорта на “Mania Rex” или ”Mania Persecutiva”, но не мога да съм съвсем сигурен какво са писали в заключението си колегите от лекарския консилиум. Ако дори частично съм прав, какво търси този екземпляр в Народното събрание?! Такава подигравка с институциите мисля, че не е имало досега в 1333-та годишна история на България.