Ситуацията в България напълно потвърждава тази максима. Установената у нас след Освобождението котерийна политическа система на управление не проработи за националните интереси на страната.
Накъде всъщност върви България без национална доктрина?
Това води до системното нарушение и на Конституцията на България от 1991 година на най-високо държавно ниво. Така например не се спазва чл.1 (ал.2), който повелява: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени от тази Конституция“.
С този текст законодателят възлага на българския народ като работодател върховното конституционно право непосредствено, т. е. сам, и то пряко, да определя правилата на своя живот и историческата си съдба.
На представителните органи е определено второто място – задължително да изпълняват волята на българския народ като му служат вярно. А за целта е необходима пряка и постоянна връзка между народа и управляващите.
Но в България изцяло е погазено върховното конституционно право на българския народ – непосредствено участие в управлението на собствената му държава.
Още Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ проявява дълбок интерес към съдбата на народа, представяйки го като активен участник в историята: „Народът сваля свои владетели, които са се провинили срещу неговите интереси“, отбелязва Петър Динеков в своя студия, посветена на Паисиевия труд.
Изводът от всичко това е, че на България е необходим не постоянно действащ парламент, а постоянно действащ сенат над избраните държавни институции, защото в момента те са безконтролни и безотговорни.
Иначе как да си обясним факта, че от Освобождението до днес (с малки изключения) България няма приета и отстоявана национална доктрина. Работи се на парче или се използват чужди национални доктрини. А това ни отклонява от прогресивния исторически път на развитие. Крайно време е страната ни да се сдобие с достойна за нея национална доктрина, за да бъде равнопоставена на останалите балкански и европейски държави.
Българският народ е достатъчно цивилизован, за да определя и ръководи сам историческата си съдба. Следователно учредяването на сенат е предизвикано от крещящата нужда от върховен обществен орган, който да стои над всички държавни институции и същевременно най-близо до народа. На исторически ход е гражданското общество, което трябва незабавно да смени опороченото конституционно статукво.
Сенатът чрез законодателна инициатива, граждански контрол, отзоваване, референдуми, национални конкурси и други демократични актове ще установи нова конфигурация на политическия модел на управление в България. Съставът му следва да е от безпартийни експерти.
Изработването на основните държавни документи е задача на научния център за българска национална стратегия към БАН. Проектите трябва да бъдат обнародвани и дебатирани в обществото. А окончателните проекти да се приемат задължително с референдум от всички български граждани. Узаконяването им следва да се извършва от народното събрание, съставено от ограничен брой безпартийни експерти и свиквано само на сесии.
