Шеста година безсъние за бургазлии

Щедро рекламираното като общественополезно събитие, всъщност представлява частен продукт и машина за пари, но за определени хора.
Калкулиране на приходите и разходите и яснота относно реалните ползи от шумотевичния „Спирит” и през тази година едва ли ще има, като за бургазлии отново ще остане горчивия привкус да са заложници на звуковия терор, и то без право на избор.

Ако такъв съществуваше,  сумата от милион и половина лева от местните данъци можеше да се използва за изграждането на детски площадки или велоалеи, вместо да се финансира частното начинание Spirit of Burgas. Оправданията с лесно достъпното местоположение на фестивала и невероятната му европейска популярност звучат нелепо за хилядите бургазлии, които вместо нощната тишина получават крясъци, викове и поредица от звукови канонади. Безплатните пропуски за близко живеещите трудно ще компенсират гражданите за стреса от непрекъснатия шум, движението и поразиите, нанесени с провеждането на Spirit of Burgas.

И отново се налагат логичните въпроси: Защо подобен музикален форум се провежда в централната градска част? Кой стои зад организацията на това мероприятие и струват ли си приходите, за да превърнеш бургазлии за пореден път в заложници на шумно рекламираното музикално събитие? Изникват и други любопитни питания: Как без конкурс и ясни критерии се избира фирмата за кетъринг, работеща в импровизирания лагер на Спирита? Вярно ли е, че отчетността при продажбите би заинтересувала живо данъчните служители?

Защо досега нито веднъж не е предоставен отчет за приходите от това мероприятие, и то приходите за жителите на Бургас? Къде отиват постъпленията от грандиозния музикален формат и освен за хонорари и почасово заплащане на изпълнители и обслужващ персонал, в чий джоб потъва разликата? Нужно ли е да се внедри „таен клиент”, за да стане ясно, че зад стените на Spirit of Burgas важат правила, подчиняващи се единствено на закона на парите?

Наистина ли връх на справедливостта е раздаването на билети за живущите, предимно възрастни хора – нима те са най-екзалтираните фенове пред сцените на плажа...? То че бургаската Морска градина вече е частна е видно и с просто око – никакви правила или закони не могат да спрат организаторите на Спирита да ограждат морето и пясъка, лишавайки от достъп до брега обикновените туристи, заплащащи почивката си в Бургас от собствения си джоб.

Финансирането от Община Бургас обаче е сигурно през годините, така както и чадъра й за беззаконията, вършени спрямо пясъчни дюни. За пореден път многотонажните ТИР-ове и фургони, стоварващи техника и съоръжения за фестивала, мачкат бургаските природни дадености, като до дни ще стартира безпрецедентно изграждане на къмпинг-зоната – отново без изрично съгласуване с Министерство на екологията и МРРБ. Общината отдава цял къмпинг години наред, като парите се прибират от частната фирма „Спирит”.

Но безконтролно допускане години наред от страна на Община Бургас да се изграждат  незаконни заведения по крайбрежната ивица, заграбващи от пясъчните площи, за да увеличават многократно квадратурата си в пъти повече от разрешената, както и звуковият тормоз от нощните заведения, имащи един разрешителен режим, е само прелюдия към по-големите беззакония, вършени под крилото на крайморската администрация. От бистро „Фиеста” на Северния плаж, та чак до бар „Нептун” на Централния плаж се шири престъпната наглост на новите окупатори на пясъчната ивица и нощната тишина на обикновените бургазлии. И на никой не му дреме, че над парите лежат интересите на обикновените хората... или пък може би не?!

В категории: Горещи новини , Трибуна