И тази година дойде ред на широко рекламирания като „най-големия музикален фестивал у нас” – Spirit of Burgas.
Автор: Яна Славянска
Понеже името му, представено така, дори не може да бъде прочетено от българите, незнаещи езика на Шекспир, ще го кажем иначе – „Спирит ъф Бургас“. И тъй като и това би прозвучало на невладеещите английски също толкова понятно, колко и да бе казано на въображаемия език „бонго-бонго“, ще използваме буквалния му превод на родната ни реч – „Духът на Бургас“.
Правим тази уговорка, защото по принцип заглавието на феста почти на 100 процента се цитира от всички с английските слова. Та дори от пресцентъра на Община Бургас, на чиято територия се провежда той, също си го титуловат тъй. Но да речем – хайде, проявата е международна, та чуждоземците трябва да са наясно що дирят по нашите земи.
Дали ще усетят духа на морския град, не е ясно, но пък родните репортери имаха близки срещи от не знам кой точно вид с този „дух“. Едни такива странни и необясними – досущ като „Досиетата Х“.
Оказа се, че въпросният „дух“ не се явява току-така пред всекиго. Още по-малко пък до него биват допускани безразборно всякакви медии, желаещи да отразят шестата му поред поява край бургаския бряг. Уреждащите акредитацията на журналистите Sofia dance week (?) тази година са въвели странни правила, по които да става това. Така например в он лайн въпросника за акредитация бе нужно да се отбележи т. нар. „медийно покритие“, изискващо да се прикачат сканирани копия на всички редакционни материали за Spirit of Burgas 2013. На популярен език това ще рече, че съответното средство за масово осведомяване би трябвало да представи какво е публикувало или излъчвало на тема тазгодишния нероден все още дух на Бургас.
Това дискриминационно условие естествено отряза пътя към допускането до сцените на феста на всяка медия, която не бе отразила предварително предстоящото грандиозно шоу. И разбира се дава зелена светлина на всички останали, дето са му направили реклама – все едно платена или не. Какво значение има тук фактът, че по този начин се погазва безогледно чл. 41, ал. 1 от българската Конституция, съгласно който „всеки има право да търси, получава и разпространява информация“!
За сметка на това пък от пресцентъра на Община Бургас напоително засипват средствата за масово осведомяване – независимо дали са акредитирани, или не – със сведения как протича организацията на Спирита, изграждането на сцените, ограждането и украсяването на фестивалната зона и прочее маловажни детайли от подготовката за културната тумба-лумба. Бе уточнено също, че „със специален кораб Гранична полиция има готовност за съдействие и преместване на появилите се нарушители“, само дето не се изяснява къде точно ще бъдат „преместени“ нарушителите – на бившия остров Болшевик ли, където са държали след Деветоюнския преврат от 1923 г. опонентите на правителството на Александър Цанков, или в някоя друга бургаска потайност!
Особено безценно бе също и уточнението, че къпането в морето и използването на крайбрежието в района на Централния плаж ще бъде ограничено от петък до понеделник, като само през уикенда, и то само от 17.00 до 20.30 ч., човек ще може да се поплацика там. Което в крайна сметка се оказа, че няма да важи все пак за простосмъртните бургазлии и курортисти, а както бе пояснено в друго нарочно прессъобщение: „разрешените часове за къпане се отнасят за публиката на фестивала и за хората, които са вътре”!
Така останалите граждани, които няма да имат щастието да усетят духа на Бургас, остава да се примирят с търсенето на духа на Нептун по другите плажове на републиката.
